Конкурси? Не, благодаря – имаме командироване

Въпросът за командироването на магистрати отново изплува на повърхността, когато стана ясно, че съдията, разглеждащ искането за взимане на мярка за неотклонение на варненския кмет Благомир Коцев[1], е командирован от Софийския районен в Софийски градски съд вече четвърта година. На пръв поглед това може да изглежда като незначителна кадрова подробност. Защо обаче тази подробност предизвика притеснение у някои наблюдатели на съдебния процес?

По дефиниция командироването цели преодоляването на остър кадрови недостиг, т.е. говорим за временна мярка, която се използва по изключение и следва да компенсира диспропорцията в натовареността в даден орган на съдебната власт. Данните обаче разкриват далеч по-различна и смущаваща картина, която разглеждаме по-долу в цялост без да обсъждаме конкретния казус. Какво буди тревога?

Броят на командированите

Опитите на законодателната власт да обуздае злоупотребата с командироването през 2016 г. доведе до най-ниски нива на командировани съдии и прокурори през 2017 г. А защо следващите години те отново нарастват? Пак заради законодателя, който със завидна методичност и без много шум услужливо въведе такива промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), че отвори вратата към още по-разюздено използване на този институт. Това, съчетано с невъзможността ВСС да изпълнява ефективно и навременно правомощията си по отношение на натовареността и конкурсите (а и отмяната от ВАС на конкурсите за повишаване), доведе до устойчивия ръст на броя на командированите до 2022 г. Намаляването през 2023 г. се дължи в голяма степен на два фактора: закриването на специализираните съдилища и прокуратури и отстраняването на Иван Гешев от длъжността главен прокурор. При съдиите към настоящия момент обаче се наблюдава почти пълно възстановяване на рекордните нива от 2022 г. и то въпреки „отпушването“ при конкурсите. При прокурорите картината е по-различна – смяната на караула на върха доведе до откомандироване на лоялни към старото ръководство, но и там тази година започва лек ръст. Сам по себе си броят не е основният проблем. Когато обаче той се съчетае с други притеснителни тенденции, положението повдига сериозни въпроси относно механизмите за овладяване на съда.

Продължителността на командироването

От 105 командировани през месец май тази година прокурори 55, т.е. повече от половината, са командировани над 24 месеца като има примери на такива, командировани в продължение на 57, 58, 63, 87, 94 месеца. При съдиите 66 от общо 216 (пак за месец май т.г.) са командировани над 24 месеца, някои от които впечатляват с продължителност от 77, 78, 79, 85, 87, 111, 126. Множество са и тези, командировани в продължение на между 12 и 24 месеца.

Тъй като това са данни към 31 май т.г. месеците са всъщност един, скоро два, отгоре – т.е. говорим за работа не на титулярно място в продължение на години.

Къде се командирова?

Краткият отговор – в по-горна инстанция. Всички магистрати ли? Другият кратък отговор – почти. За да не сме голословни обаче пак обръщаме взор към данните, които показват следното: от 216 съдии 171 (т.е. близо 80%) са командировани в горна инстанция, а от 105 прокурора – 94 или почти 90%. Съответно командированият получава по-високо възнаграждение, а с едно решение от края на 2023 г. на ВСС по предложение на председателя на ВАС допълнителните трудови възнаграждения се определят по предложение на председателя на съда/ръководителя на прокуратурата, в който са командировани.

Мотивите за командироването

Реални мотиви на практика липсват. Има единствено позоваване на фактическо положение като необходимост от кадрова обезпеченост и висока натовареност на дадения орган на съдебната власт (или негов носител). В нито един случай обаче не става ясно защо един магистрат е предпочетен пред друг. Нито пък става ясно защо се черпи човешки ресурс от даден съд, а не друг. С други думи – случва се единствено по субективната воля на председателя/административния ръководител на горестоящ съд без посочване на мотиви и при липса на обективни и проверими критерии.

Защо това е проблем?

При разглеждането на горепосочените елементи в съвкупност се вижда, че командироването се:

превръща в лост за влияние над всеки магистрат, който би желал да остане на командированото място поради географска или статусна (по-интересна и разнообразна материя, възнаграждение) привлекателност. Това застрашава неговата независимост;
явява способ за заобикаляне на конкурсното начало чрез фаворизиране на определени магистрати, чиято зависимост от командироващия председател/административен ръководител представлява сериозен корупционен риск. Тоест, постига се нелегитимна цел с легитимни средства – правилата за командироване са се изродили в средство за избягване на правилата за законосъобразен кариерен растеж;

Това, от своя страна, води до:

Постъпателно и едва доловимо преформатиране на кадровия ресурс на определени съдилища и прокуратури;
Демотивиране на тази част от магистратската общност, която следва последователен и предвидим път на кариерно развитие;
Подсилва традиционно ниското ниво на обществено доверие в органите на съдебната власт, тъй като създава впечатление за необяснимо неправомерно влияние.

За щастие преодоляването на порочните практики е възможно с изменения на ЗСВ. Някои от тях могат да бъдат:

отмяна на въведените изменения, с които се създаде неограничена възможност за командироване на незаета длъжност, като командироването на незаета длъжност да е само по изключение и при реална необходимост;
въвеждане на обвързващо председателя колективно вземане на становище за командироване и откомандироване на съдии от страна на общото събрание на съответния съд;
решенията за командироване и откомандироване следва да се вземат въз основа на предвидими, ясни и конкретни вътрешни правила, одобрени и приети от съответните общи събрания;
Премахване на възможността председателят на ВАС да командирова съдии от общите (РС и ОС) съдилища към административните съдилища и др.

Алтернативно може министърът на правосъдието вместо да отбива номера единствено с приказки за имотната мафия, да възроди проекта на ЗСВ, който отлежава в министерството от пролетта на миналата година. Там се съдържат предложения, които имат потенциала да възпрат превръщането на обиколните пътища в основен маршрут.

[1] Нaĸaзaтeлнo дeлo oт oбщ xapaĸтep № 4564/2025 г. нa Coфийcĸия гpaдcĸи cъд