Днес, 21 май, Българската православна църква отбелязва един от най-значимите си празници – деня на светите равноапостоли Константин и Елена. Този ден съчетава християнски почит, древни ритуали и уникални български традиции като нестинарството, превръщайки се в незабравим празник за вярващи и обичащи българския фолклор.
Свети Константин Велики (274–337 г.) е първият римски император, който приема християнската вяра и през 313 г. предоставя свобода на християнството с Миланския едикт. През 325 г. събира Първия вселенски събор срещу арианската ерес, а последните си дни прекарва в Никомидия. Майка му, царица Елена, е известна с благочестието си и поклонничеството до Светите земи, където според преданието открива Кръста Господен и изгражда манастири.
Името Константин, с гръцки произход, означава „постоянен, търпелив“. Името Елена се свързва със „светлина, сияние и ореол“. На 21 май празнуват имен ден всички, които носят имената Константин, Елена, Елка, Еленко, Лена, Ленка, Ленко, Еленица, Костадин, Костадинка, Къна, Куна, Коста, Кочо, Койчо, както и всички производни.
Празникът на Константин и Елена е изпълнен с обреди и вярвания, които съчетават християнството с древни езически традиции. Денят е свързан с Дионисиевите мистерии и символиката на огъня, за който се вярва, че има пречистваща и пророческа сила. Особено забележителен е нестинарският ритуал – огнени танци, които се изпълняват боси върху жарава, придружени от ритмичен тъпан и носене на икони на светците. Според народното вярване, светците закрилят нестинарите и ги предпазват от пламъците.
Преданието разказва, че св. Константин с дързост влязъл в огъня в името на Бог. Според друга легенда, първата нестинарка изкупила греховете на своето село, затворено от табута, а чистилището бил само огънят. Вярва се, че прескачането на огъня носи здраве за цялата година, а нестинарите се опияняват от духовен унес, дори изричат пророчества или общуват с предците.
Селските обреди за Константин и Елена започват с почистване на извори, кладенци, и събиране на средства за курбан. Вечерта на празника на мегданите се разпалват големи огньове, около които се извиват хора, а след стихването им жаравата се подготвя за огнените танци. Обичаят включва и обща трапеза за всички присъстващи.
Според народните вярвания, работата на този ден е строго забранена. Особено важно е предпазването на реколтата от градушка – според поверието „Еленка и Костадин носят градушка в чувал“. На празника мъжете, които си изберат булка, се смятат за късметлии, а жените приготвят обредни курбани особено след преживяна трудност или болест в семейството.
Най-зрелищната традиция е нестинарството – древен обичай, практикуван и до днес, най-вече в село Българи, област Странджа. Нестинарите влизат боси в жаравата, държат икони на св. Константин и Елена, вярвайки в тяхната закрила. В състояние на транс те танцуват върху горещите въглени, а понякога изричат пророчески слова. В края на ритуала всички се събират на обща трапеза с обредния курбан, отбелязвайки силата на традицията и духовното обновление.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай