Любимата бутилка червено или бяло вино на Европа може да съдържа нежелана съставка – токсични химикали, които не се разграждат естествено, пише европейският клон на изданието Politico. Проучване, публикувано в сряда от Мрежата за действия срещу пестицидите (PAN Europe), показва, че европейските вина масово са замърсени с трифлуороцетна киселина (TFA) – устойчив страничен продукт от групата на перфлуорираните и полифлуорираните алкилни вещества (PFAS), широко известни като „вечните“ химикали.
Нито едно от вината, произведени през последните години в 10 държави от Европейския съюз (ЕС), не е било чисто. В някои бутилки нивата са били 100 пъти по-високи от обичайно измерваните в питейната вода.
Проучването придава нова спешност на призивите за бързо премахване на пестицидите, създадени да издържат на топлина, вода и мазнини и да не се разграждат в околната среда.
Секторът на производство на вино е сред най-интензивно използващите пестициди в европейското земеделие, особено фунгициди, което прави лозята вероятен източник на натрупване на химикали. Гроздето е особено податливо на гъбични заболявания и изисква често пръскане през целия вегетационен период, включително с продукти, съдържащи PFAS съединения.
Изследователите установили, че TFA не е била откривана във вина от реколти преди 1988 г., но оттогава нивата на замърсяване са се увеличавали стабилно, достигайки до 320 микрограма на литър в бутилки от последните три реколти – ниво над 3000 пъти по-високо от законовия лимит на ЕС за пестициди в подпочвените води.
Авторите на изследването свързват този ръст с нарастващото използване на PFAS базирани пестициди и нови флуорирани хладилни агенти през последното десетилетие.
Това е предупредителен сигнал, който не бива да се игнорира“, каза Хелмут Буртшер-Шаден от австрийската неправителствена организация Global 2000, който ръководил изследването.
„Масовото натрупване на TFA в растенията означава, че вероятно приемаме много повече от този вечен химикал чрез храната, отколкото сме предполагали.“
Докладът, озаглавен „Съобщение от бутилката“, е анализирал 49 вина, включително конвенционални и био продукти. Въпреки че органичните продукти обикновено имали по-ниски концентрации на TFA, нито една бутилка не била без замърсяване. Вината от Австрия показали особено високи нива, макар изследователите да подчертават, че проблемът е разпространен в цяла Европа.
Това не е локален проблем, а глобален. Няма останали незамърсени вина. Дори биологичното земеделие не може напълно да защити от това замърсяване, защото TFA вече е повсеместно в околната среда“, предупреди професор Михаел Мюлер, специалист по фармацевтична и медицинска химия в Университета във Фрайбург.
Той е провел свое независимо изследване, потвърждаващо подобни резултати.
Откритията подчертават нарастващото внимание към PFAS – широка група флуорирани съединения, използвани в продукти от незалепващи съдове до противопожарни пяни и селскостопански пестициди. Тези вещества са ценени заради своята устойчивост, но е доказано, че се натрупват в околната среда и в живите организми, като са свързани с рак, увреждане на черния дроб и репродуктивни проблеми.
Докато рисковете от дълговерижни PFAS отдавна са признати, TFA до неотдавна се считаше за относително безобиден от регулатори и производители. Това мнение сега се поставя под въпрос. Проучване, финансирано от индустрията през 2021 г. по Регламента REACH на ЕС, свърза излагането на TFA с тежки малформации при заешки ембриони, което накара регулаторите да предложат класифицирането му като „токсичен за репродукцията“.
„Това прави още по-неотложно необходимостта от действия“, заяви Саломе Ройнел, политически сътрудник в PAN Europe. Тя посочи, че според настоящите правила на ЕС за пестициди, метаболити, които представляват риск за репродуктивното здраве, не трябва да се откриват в подпочвените води над 0.1 микрограма на литър — лимит, който TFA редовно надвишава както във водата, така и вече и в храната.
Моментът на публикуване на доклада създава политически натиск само няколко седмици преди страните от ЕС да гласуват дали да забранят флутоланил — PFAS пестицид, идентифициран като значителен източник на TFA. Активисти твърдят, че ЕС трябва да отиде по-далеч и да наложи групова забрана на всички PFAS пестициди.
Гласуването за флутоланил е първият тест дали политиците възприемат тази заплаха сериозно. Но в крайна сметка трябва да елиминираме цялата категория тези химикали от земеделието“, смята Ройнел.
Индустриални групи вероятно ще се противопоставят, твърдейки, че PFAS-базираните пестициди остават от съществено значение за защита на културите. Но Мюлер оспорва това твърдение, като казва, че съществуват алтернативи: „Има заместители. Идеята, че тези химикали са незаменими, просто не е вярна.“
Със започналите по-широки обсъждания на ограниченията на PFAS в ЕС, изследването за вината внася нова спешност в дебатите как да се справим с химическото замърсяване и да защитим хранителните запаси на Европа.
„Колкото повече се бавим, толкова по-голямо става замърсяването“, каза Буртшер-Шаден. „А тъй като говорим за вечен химикал, всяка година бездействие затвърждава щетите за поколения напред.“
Европейската комисия отказа коментар по доклада.
