България след Освобождението е проявявала няколко пъти форми на субектност – Съединението, двете балкански войни. Всичко това завършва с две национални катастрофи. Опитът ни за субектност бива съкрушен. Настъпва абсолютно разочарование да реализираш своя национален идеал. От Ньойския договор нататък България играе друга геополитическа игра – съобразяване със силния на деня – дали ще е Берлин, дали Москва, дали Вашингтон.
Това мнение изрази в интервю за БНР Димитър Ганев от Изследователски център "Тренд".
Сръбската форма на субектност не е била размазана по този начин. Импулсът, който се подава отдолу в Унгария и Сърбия – иди, бий се, не се давай, противопостави се на Брюксел, в България няма такива импулси, каквито издигат Орбан или Вучич, отчита анализаторът. По думите му, в Сърбия практически няма политическа алтернатива на управлението на Вучич и протестът стои "във въздуха", докато в Турция е различно – там поради наличието на политическа алтернатива се стигна до сегашната ситуация.
Натрупано напрежение, което търсеше форма на изява, имаше през 2020 г. Сега с последиците от катастрофата със загиналата Сияна се вижда, че има натрупано социално напрежение и то търси някъде да избие, отбеляза Ганев.
Търсене на политическа алтернатива има от доста време, от няколко парламента насам, но тя не може да намери своето представителство. Вотовете на недоверие не могат да се възприемат като алтернатива, посочи политологът.
"Президентът – много се говореше, че ще скочи, ще направи партия, не направи такъв ход. Трябва да имаме предвид, че евентуално след президентски избори октомври 2026 г., ако реши да предлага политическа алтернатива, неговата позиция няма да бъде толкова силна. Едно е да заложиш най-високия държавен пост в името на това да предложиш политическа алтернатива. Друго е след като ти свърши мандатът да предложиш партиен проект. Офертата няма да бъде толкова силна. Ще изглежда като да си търсиш работа."
"Профилът на алтернативата е нов политически субект – категорично. Проевропейска, пронатовска, без резки движения в геополитически план, но с нюанси относно 4 големи теми: миграция, зелено, войната... Това са теми, по които т.нар. евроатлантически партии имаха много ясно позициониране, докато общественото мнение беше на обратната страна. Радев вероятно и затова се позиционира в такава посока", смята Димитър Ганев.
"Възраждане" и нейният лидер уцелва немалка част от тези теми, но там има генерален проблем – крайността и радикалността, това, че
"Възраждане" успява да мобилизира антисистемния вот в страната. Първият представител на антисистемния вот беше Волен Сидеров с "Атака". "Възраждане" достигна пика на този вот, Костадинов спря да расте. В този антисистемен сектор започнаха лека-полика да се появяват нови играчи, които вземат от неговото поле. Но нито "Величие", нито МЕЧ казват - излизаме от ЕС. Защото те търсят нов тип позициониране, който няма да ги кара да цепят директно от "Възраждане". Ще търсят от тези, които не гласуват и не са в този по-радикален дискурс, в какъвто е "Възраждане", коментира Ганев в предаването "Политически НЕкоректно".
Ръстовете при Пеевски се дължат в голяма степен на спада на другите – общността на Ахмед Доган. Все още в социологията не се вижда приток на електорат от други партии, нито от негласуващите. Този ръст може да продължи благодарение на спада на Доган, гласи оценката на анализатора. Той е категоричен, че най-големият проблем на парламентарната опозиция в това Народно събрание е невъзможността за създаване на единен фронт.
"Този вот на недоверие го наричам услуга към управляващите. "Възраждане", "Величие" и МЕЧ си имат собствени интереси, те си ги гонят. Събират се 54 подписа, толкова ще бъдат и гласувалите. Управляващите могат да се обърнат и да кажат – нашата опозиция е от 54 души, а тази опозиция в лицето на ПП-ДБ, която всеки ден говори, че е срещу нас, не гласува за този вот на недоверие. Това наричам аз услуга към управляващите."
ПП-ДБ си платиха цената. От 2021-ва до 2023-та година казват, че са против Борисов и ДПС и се борим срещу този модел. 2023-та година правят сглобката и тази теза фалира. От 600 000 гласа се връщат на 300 000, обясни политологът.
"Те просто не са легитимни. Това е проблемът им. Не са легитимни говорители в тази тема срещу Борисов. Те имаха сериозен политически капитал в лицето на столичния кмет Васил Терзиев, който е извън греха на сглобката, избран на мажоритарни избори, но тази възможност за презареждане на тази общност – очевидно не стана."
"Г-н Доган вероятно разбира, че опасността от напускането им и отиването на нови избори е сериозна, а новите избори за ДПС – Доган не са добре опция. Може да се получи повече за ДПС – НН, по-малко за Доган", подчерта Ганев, запитан защо ДПС-ДПС не напуска управлението.
Според него има две фракции в ДПС – Доган. Едната - около Илхан Кючюк и Валентин Тончев, е по-радикална и непримирима за оставане в управлението. Другата е около Джевдет Чакъров и Джейхан Ибрямов, които определи като по-колаборативни.
Три са критичните точки, които ще предопределят хоризонтите на това управление. Първата е конвергентният доклад. Ако е положителен, разказът ще е подготовка за фактическото членство. Втората критична точка е 1 януари 2026 г., когато пак ще трябва да се прецени какъв е интересът на партньорите в конфигурацията. Критична точка №3 са редовните президентските избори догодина, коментира Димитър Ганев.
"Правителството е застраховано до конвергентния доклад."
Ако Пеевски реши да свали кабинета, то ще вероятно ще трябва да стане през натиск върху някоя от партиите в управлението, допуска Ганев.
"Социологията не дава статична картина. Има моменти, в които се създава възможност за електорална вълна – Сакскобургготски, Борисов заради изречението с порциите на Доган, ПП ноември 2021 г. Ако някой прави сметка на база на моментна картина, тази сметка може да се окаже грешна. Това социално напрежение сега – може събитие тип "черен лебед", непредвидимо, да предизвика огромна вълна и да отиде в съвсем друга посока."
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай