Русе - най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в България - е символ на отвореността на българина към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции. Защото това е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, който откри местната конференция в Русе по проекта на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.
Той отбеляза, че проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да се разказва за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС.
„Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос“, каза още Вълчев.
Той отчете, че Русе също вече е част от общите национални и европейски разговори, организирани от БТА. След като Агенцията присъства в региона с кореспонденти от средата на миналия век, пресклуб в крайдунавския град беше открит на 3 октомври 2021 г. - в деня на закриването на отложеното тогава за есента заради пандемията от COVID-19 60-о издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни", на който БТА посвети първия брой на възстановеното с месечна периодичност списание ЛИК.
„Избрахме за дата на конференцията деня след закриването на фестивала “Мартенски музикални дни”, защото те също са пример за това любопитство на българина към света с разнообразната програма от музикални произведения от всички краища на Европа - от Брамс и Дворжак на откриването до Верди на закриването редом до български автори и то в изпълнение на музиканти както от други народи, така и на българи, идващи във Фестивалния оркестър от 16 държави, където са водещи музиканти“, отбеляза Кирил Вълчев.
Той добави, че има други европейски държави, които само могат да вземат за пример космополитността, толерантността към различното и възприемчивостта към нововъведенията на българите в Русе.
„Това потвърждава и роденият в Русе Нобелов лауреат Елиас Канети в “Спасеният език”: “Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика …”, отбеляза Вълчев.
В тази връзка той добави, че след Освобождението градът е най-многолюдният и най-модерен град в Княжество България, преди новата столица София да го надмине по брой на населението. Много от технологичните нововъведения от края на XIX и началото на XX век намират първото си приложение в красивия дунавски град, отчете Вълчев.
През 1878 г. Русе става първият град в България с градоустройствен план. За първи път в България се появяват бордюри, тротоари и улични газови фенери. През 1899 г. главните улици на града били покрити със закупените от Франция павета. Многобройните сгради - днес паметници на културата, са строени в модерните за времето си в останалата част на Европа архитектурни стилове необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион, заради което Русе е наричан “Малката Виена”. Впрочем в един от архитектурните символи на града - Доходното здание - се провеждат и “Мартенските музикални дни”, каза още Вълчев.
Той припомни още, че през 1881 г. в Русе е създадена първата частна банка „Гирдап“, в чиято емблематична сграда с часовника - любимо място за среща на русенци, се намира и Националният пресклуб на БТА, където се провежда конференцията.
През 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в Русе се е състояла първата кинопрожекция в България - собственикът на кинематографическата машина и организатор на събитието Георги Кузмич прожектира филма “Пристигането на влака” на Братя Люмиер, както и филм, показващ посрещането на цар Николай в Париж. В София първата прожекция е месец по-късно, каза още Вълчев.
Той отбеляза още, че в по-ново време, по време на социализма, пак в Русе се провежда първата публична демонстрация по европейски образец за граждански натиск - екопротестът на 28 септември 1987 г. на около 500 души с искане за чист въздух, и се създава Обществен комитет за екологична защита на Русе, зад чиято кауза застават редица български интелектуалци. Той получава подкрепа от други места в Европа.
„Но по реката в Русе не само идвало чуждото, но и отивало нашето. “Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук ...”, започва Канети мемоарната си книга "Спасеният език", която според литературната критика е за превода от езика на детството на езика на настоящето, от езика на преживяванията и вълненията на езика на рационалното и за търсенето и съхраняването на времето – тема за много европейски автори като Марсел Пруст и Анри Бергсон. А връзката на това място с останалата част на Европа започва още с “Пристанището на шейсетте кораба”, както от латински се превежда Sexaginta Prista - античната римска крепост с прегради за акостиране на 60 кораба на територията на днешния град Русе“, отбеляза Кирил Вълчев.
Той отчете, че през вековете “новото” от запад в Европа понякога само е възродено “старо”, което е било по българските земи във времена преди да се появи другаде по европейските земи. Търновската художествена школа - част от Палеологовия Ренесанс във Византия - остава изображения - образци за хуманизъм два века преди западноевропейския Ренесанс.
„На тези образци, на които сме наследници, ние сме длъжници днес и с помощта и на ЕС трябва да изпълним дълга за тяхното поддържане и показване. Защото не е добра оценка за нашето поколение, че ремонтираният път от Иваново до уникалните скални църкви свършва на 1.2 километра преди тях, а перилата на пътеките и стълбите ръждясват от времето на социализма. А Ивановските скални църкви са сред седемте културни обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО, чиято 47-а сесия на Комитета за световно наследство България ще се организира в Париж, а неин председател ще бъде директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов“, каза още Кирил Вълчев.
Генералният директор на БТА добави, че от времето на ранния български Ренесанс, изпреварил с два века западноевропейския, е и близката до Русе средновековна крепост Червен, от чиято история можем да вземем друго важно съвременно послание. През XIV век населението на Червен е около 10 000 души, при Освобождението е 2 000 души, през 1989 г. е почти 3 000 души, а днес в Червен живеят постоянно стотина предимно стари хора.
„Това трябва да ни напомни, че големият смисъл на всякакви вложения, включително от европейските фондове, трябва да бъде насочен към оставането на хората в България, включително в региона на Русе. Както са избрали да се трудят за възраждането на родния си край, свързаните с Русе борци за Освобождението на България - Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и много други“, отбеляза Вълчев.
Той добави, че ако се насочват правилно вложенията в настоящето ни, не само ще остават в България нейните млади хора, но и мнозина напуснали я таланти ще се завръщат не само за вечерта на заключителния концерт на “Мартенски музикални дни” на Фестивалния оркестър с български музиканти от 16 държави.
Вълчев отправи благодарности и за присъствието на водещия на предаването на Българската национална телевизия “Панорама” Бойко Василев, който е един от най-добрите разказвачи на България за онова, което идва отвън, и това, което българите предаваме навън.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай