Изп. директор на Дунарит АД инж. Петър Петров в интервю на Румен Николаев за Акцент.БГ
Темата за превъоръжаването стана модерна и актуална в последно време. Как вижда „Дунарит” своето място в тази обстановка, за стряскащите 800 млрд. евро за Европа?
Напълно нормално. Всеки, който се превъоръжава, ползва боеприпаси. Така че ние естествено следваме развитието на тези процеси.
В същото време се говори, че у нас няма достатъчно производство по натовски стандарти. Това важи ли за Дунарит?
В момента произвеждаме, може да се каже 3 изделия по натовски стандарти. Можем да направим и още. Естествено ще се движим в посоката, която е определена- имам предвид артилерийските снаряди. Дали ще правиш за система 155 мм или 152 мм, 100 мм или 105 мм, няма голяма разлика.
Стига да се появят и партньори, и клиенти.
А има ли такъв заявен интерес?
По-скоро не. Всички говорят за 155 мм, строят заводи. Можем да ги произвеждаме, но трябва да е налице заявен интерес. Да бъдат указани какви са техническите изисквания към боеприпасите, най- малкото.
Модерни станаха боеприпасите за дронове. Какво се прави в тази посока?
Работим ... Два боеприпаса вече са реализирани търговски, а третият е в процес на разработка. Имаме възможност да произведем според изискванията на клиента, каквото ни възложи.
Публична тайна е вече, че има русенски производител на дронове. Така ли е?
Силно казано производител, но има фирма, която работи в тази посока. Работим съвместно и се надявам скоро да бъдем партньори. В другите случаи нямаме претенции за летателните средства.
Бяхте дали преди време предложение да правите боеприпаси за дългоочакваните F-16 Block 70 . Има ли развитие на тази възможност?
Работим и правим необходимото, за да се случи. Но много по-добре би било и някой да ни помага. Освен за оръжие, ще е необходимо да се харчат пари и за боеприпаси. Значително по-добре и изгодно е да се произвеждат при нас, отколкото през океана.
Осъществили сме първоначални контакти с производителите от държавата, която ни доставя изтребителите. Получаваме донякъде и подкрепа от една от дирекциите на Министерството на отбраната.
До края на годината или началото на другата ще очакваме да дойдат и да стане ясно дали ще може да ни сертифицират.
За да може да бъдат произвеждани, ще бъде необходима една инвестиция от 2 млн. евро.
Говорихме и за сделката на Европа за 1 млн. боеприпаса. Наскоро бивш военен министър заяви, че 90 на сто от предвидените пари са останали в Германия и във Франция. До Дунарит стигна ли нещо?
Нищо не е стигнало. Този милион беше единствено насочен към 155 мм снаряди. Не зная къде са останали парите, но със сигурност все още не са доставени. Заданието още не е изпълнено.
Нито в Германия, нито във Франция е имало толкова. Струва ми се, че лъвският пай отиде в Чехия.
Няма как да не засегнем и друга актуална тема и да попитам- с какъв барут работите сега?
С какъвто намерим.
Но можеше да ползвате от тази есен барут, произведен в България, от завода край Смядово, до Шумен?
Есента не, по-скоро от средата на 2026 година. Има забавяне в реализацията на проекта, не мога да твърдя, че това се прави умишлено. Но за съжаление нищо не се случва от страна на държавните органи, които имат отношение към изграждането на завода. Не се спазват сроковете, които позволяват да започне строителството.
Интересен е въпросът колко държави са клиенти на Дунарит?
Със сигурност повече от 50...
Което означава, че не сте зависими от определени горещи точки и военни конфликти, както сега, например?
Никога не сме били. Опасно е да работиш само с един доставчик или да имаш само един клиент.
Пример за това, че не трябва да се допуска да имаш само един възложител, е русенска фирма, която след проблемите на IKEA, които се стовариха върху нея, фалира.
Със сигурност продължавате да разработвате нови изделия, върху какво работите сега?
Разработваме боеприпаси за дронове, тъй като те са специфични. Има две схващания за начина на използване. Единият е да се използва някакъв щатен боеприпас /мина или снаряд/, а другият- специално изработен за даден летателен апарат. И двата си имат предимства и недостатъци. Разбира се, специалният боеприпас има по-голямо поразяващо действие.
Дали от Държавния резерв, или други стари боеприпаси, държавата ги „продаде” на държавна оръжейна фирма с презумпцията фирмата да произведе и да замени количествата с нови. Имате ли представа дали е спазен срокът и дали са възстановени?
Не са възстановени и скоро няма как това да се случи.
Причините- различна стойност на продадените от държавата стари и значително по-скъпи нови или...?
И това, както и онова изречение от Решението на Парламента от 9 декември, с което се премахна конкуренцията и бяха изписани единствено публични държавни предприятия. Дори и при цялото желание на колегите да си изпълнят ангажимента, трябва да работят и за други клиенти, за да имат и някаква печалба. Тази сделка според мен на 99 процента е на загуба /значителна разлика между цените на старите боеприпаси и тези, които сега се произвеждат/. Цените скочиха с поне 50 процента.
Как ще се реши проблемът, все пак е доста сериозен?
Как, как, както досега ДКК увеличава капитала и налива разликата в държавната фирма. Виждаме в новия проектобюджет за подобни „интервенции” са планирани 7,2 млр. лева.
В сегашната ситуация чувства ли се държавата да обръща по-сериозно внимание на фирмите от отбранителната промишленост, частни и държавни?
Видяхме премиерът да посети както държавни, така и частни предприятия- нещо, което отдавна не се бе случвало. Неясно защо обаче на поканите на „Дунарит” от представителите на държавната власт няма реакция. До момента курсанти от военния университет в Шумен са идвали на посещение в завода. Има Институт по отбрана, други институции, които имат отношение към нашето производство...
Приключиха ли окончателно главоболията на „Дунарит” със собствеността?
На „Дунарит” като „Дунарит” са приключили, но делата за собствеността със старата майка„Кемира” ООД /последният собственик на „Дунарит” преди Гебрев/ си вървят. Започнаха през 2017 г., вече сме 2025 г. Ако приключат след още 8 години, ще е добре. Но най-доброто е, че вече отпадна обвинението за Гебрев, сина му и на Кръстю Кръстев след 7 години.
Реално имаше една основна заплаха да не бъде признато плащането от 50 млн. лева, защото имаше вероятност да се поиска още веднъж да се плати. За щастие Конституционният съд отсъди и това приключи. Дунарит е изплатил вече всичките си задължения към КТБ от кредита от 92 млн. лева.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай