В най-романтичния ден на годината - Свети Валентин, едва ли се замисляме за пътя на червената роза, която ще подарим на любимия. А би трябвало - дни по-рано десетки милиони рози пътуват от Африка и Южна Америка за цял свят, за да зарадват някого. Немалко от тях умират преди да бъдат продадени.

   Най-големите производители на рози в света са Колумбия, Еквадор, Кения и Етиопия. Много хора, включително и в България, си задават въпроса защо не ползваме цветя местно производство. Отговорът е прост - местните производители не могат да осигурят обема, разнообразието и целогодишното предлагане.

   Нидерландия например е най-големият износител на рози в света, но по-голямата част от тях пристигат в охладени контейнери с камиони, кораби или самолети от други места по света. Онези, отгледани на място, изискват изкуствена светлина и отопление. Отглеждането на една нидерландска роза има въглероден отпечатък от 2.91 кг въглероден двуокис.

Снимка 703673

Източник: iStock

Една роза, отгледана в Кения, е отговорна за 0.5 кг въглероден двуокис, излетял в атмосферата. Причината за това е проста - в африканската държава няма нужда от изкуствено осветление и отопление. Освен това работниците в цветните ферми там отиват на работа пеша или с велосипед, а не с автомобил.

Снимка 703676

Източник: iStock

Професорът по supply chain мениджмънт Пол Ларсън от Университета на Манитоба оборва твърдението, че отглеждането на рози местно производство ще намали въглеродните емисии с това, че ще се ползва по-малко въздушен транспорт за доставянето им.

Снимка 703672

Източник: iStock

"Тъй като цветята не са класифицирани като продукт за консумация, те често са освободени от разпоредбите за пестициди. Така много работници в производството на цветя в Еквадор и Колумбия страдат от респираторни проблеми, обриви и очни инфекции, причинени от излагане на токсични химикали в торове, фунгициди и пестициди."

Определено следващия път, когато купуваме рози или други цветя, ще се поинтересуваме точно откъде идват.