На 2 февруари Православната църква чества Сретение Господне, празник, известен още като зимна Богородица, тъй като в християнството денят е свързан именно с преклонението пред Света Богородица. Като народен празник Сретение Господне е познат като Петльовден – празник на мъжките майки, празник на мъжката плодовитост, свързан според някои източници и със събирането на най-тежкия данък в Османската империя – кръвния.
Като църковен празник Сретение – посрещане на Господа е празник в чест на посрещането на Богомладенеца Иисус Христос в 40-ия ден от рождението му в Йерусалимския храм от праведния старец Симеон. Старозаветният закон гласял, че всяка първородна мъжка рожба трябва да се представи на Бог в храма на 40-тия ден от раждането, за да се благодари на Бога и да се измоли здраве за детето.
Традициите и обредните практики на Петльовден са свързани със силата и духа на българската майка по време на турското робство и кръвния данък, откъсвал мъжки рожби от полите ѝ. Легендата разказва за смела българка от бургаския край, която решава да убие мъжката си рожба, но да не я даде на поробителя. Вместо това обаче майчицата скрива детето си и коли петел, чиято кръв разпръсва в двора, за да реши душманинът, че това е кръвта на детето. Поробителят не стъпва повече в това село да събира кръвен данък, а денят 2 февруари се отбелязва като празник на мъжката рожба.
Петльоден, Петелковден, Петеларовден, Петлешковден – всички тези имена, с които се назовава 2 февруари не са случайни и всички са свързани с петела от легендата.
Той е част и от обредната трапеза за празника. От него се вари курбан, който се раздава за здраве и плодовитост на мъжките рожби. Приготвя се за обредната трапеза и пълнен петел с булгур или ориз. Тъй като хлябът, баниците и питите са задължителни на българската обредна трапеза и за християнски, и за народни празници, жените омесват обредни питки и за Сретение Господне, които са специално наречени за полова мощ на момчетата. Петел се коли според традициите и в домовете, в които има момче, и в тези с момиче. Обредните практики обаче изисквали майките на момчетата да подават за здраве бутчета от него, а майките на момичетата – от крилата, вероятно защото момичетата ще отлетят от дома, омъжвайки се, а момчетата ще останат – здраво стъпили на бащина земя, за да продължат рода.
В други краища на страната на Сретение Господне жените обличали сватбените си рокли, изчиствали и белосвали къщата и посещавали бабата-акушерка в селото, която ги посрещала с обредна трапеза и прекадявала под полите им, за да имат мъжки рожби. Така празникът Петльовден бил свързван с Бабинден – ден на родилната помощ.
На Сретение Господне имен ден празнуват Радост, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Радина, Радослав, Радослава и производните на тях.
Днес не се шие, плете, тъче, не се подхваща кърска работа, а за да са здрави рожбите в дома, жените не трябва да докосват остри предмети.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай