Онлайн платформите са значима част от икономиката и ежедневието - те са важни комуникационни канали и откриват нови перспективи пред бизнеса. В същото време обаче те поставят предизвикателства. Европейският съюз прие законодателни актове за цифровите услуги и цифровите пазари, които да насърчат иновациите и конкуренцията и да засилят сигурността, да противодействат на незаконното съдържание и да защитят свободата на изразяване, медиите и демокрацията.
През ноември 2023 г. Европейския парламент прие позицията си по законодателно предложение за борбата с онлайн материали, включващи сексуални злоупотреби с деца.
От края на 2020 г. се наблюдава рязък недостиг на микропроцесори на световно ниво, като причините за това са свързани с пандемията от COVID-19, а по-късно и войната в Украйна. С Европейския акт за интегралните схеми ЕС се стреми да увеличи производството на микропроцесори в Европа.
Този отрасъл разчита на изключително сложни и независими вериги на доставки, които обхващат целия свят. ЕС трябва да увеличи производствения си капацитет, за да намали зависимостта си от внос, да осигури конкурентоспособността си и да запази технологично лидерство. Предлаганото законодателство поставя като задача увеличаване на дела на ЕС в световните производствени мощности от под 10% на 20%.
Парламентът прие нови правила за внедряването на интелигентни транспортни системи. Тези правила имат за цел да повишат цифровизацията в областта на транспорта, да увеличат наличността на онлайн данни, отнасящи се за трафика, и да улеснят споделянето на данни между транспортните приложения. Така ще се подобри пътната безопасност, ефективността и устойчивостта на мобилността.
Правилата не дават предимство на една или друга технология, която би могла да се използва в транспортните приложения, а целят да направят така, че приложенията могат да работят добре едно с друго. Те трябва да бъдат проектирани така, че да предоставят ясна и лесно разбираема информация на потребителите относно наличните възможности за придвижване и да не дискриминират уязвимите пътници.
Страните в ЕС следва да засилят сътрудничеството си, особено по трансгранични проекти, за да осигурят по-достъпен транспорт през границите.
Секторът на онлайн видео игрите расте бързо и съдейства за цифровата трансформация в ЕС. Това налага да бъдат отчетени социалните, икономическите, културните и иновативните аспекти на онлайн видео игрите.
ЕС иска да окаже подкрепа на сектора, който осигурява пряко работа на повече от 90 000 души в Европа и е имал оборот от 23,3 млрд. евро през 2021 г.
В същото време депутатите искат да създадат по-безопасни условия за потребителите - те искат да бъдат регламентирани някои проблеми практики, да бъдат гарантирани защитата на данните и правото на отказ от платени услуги, както и да се защитят по-добре правата на децата и на уязвими групи.
Една от последиците от пандемията от коронавирус стана разширеното предлагане на публични и търговски услуги в цифровото пространство. Това изисква наличие на сигурни и надеждни системи за цифрова идентификация.
ЕС работи по изменения на правилата за Европейската цифрова самоличност, които позволяват взаимното признаване между страните на националните системи за електронна идентификация. Това дава възможност на европейците да се идентифицират онлайн, без да прибягват до частни компании, предлагащи услугата.
Това също така прави възможен достъпа на граждани до онлайн услуги чрез използването на национална електронна лична карта.
Повечето правила за данъчното облагане са наложени далече преди появата на цифровата икономика. За да се гарантира, че цифровите компании плащат справедлив размер данъци, ЕС работи по правила за облагане на компаниите там, където те имат значително цифрово присъствие.
Бяха одобрени също така правила за минимална данъчна ставка за мултинационалните компании, които оперират в блока, в съгласие с международно споразумение по темата.
Освен това ЕС подготвя разпоредби за криптовалутите и технологиите, които ги правят възможни, с цел защита на потребители и създаване на ясни условия за развитие на сектора.
Парламентът работи по законодателство, което следва да помогне за намаляване на разходите при изграждането на високоскоростни мрежи. Депутатите одобриха през октомври 2023 г. позицията си за стартиране на преговори със Съвета относно Закон за гигабитовата инфраструктура. Целта е до 2030 г. да се осигури достъп до високоскоростен интернет за всички домакинства в ЕС и 5G покритие във всички населени места.
Кризата с COVID-19 наложи нуждата от дългосрочен отговор, в който цифровите решения предлагат важни предимства за възстановяването на Европа и утвърждаване на конкурентната ѝ позиция в глобалната икономика.
Планът на ЕС за възстановяване заделя 20% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост на стойност 672,5 млрд. евро за цифровия преход. Програми като „Хоризонт Европа“ за изследвания и иновации и Механизма за свързване на Европа за инфраструктура инвестират значителни суми за проекти в дигиталната област.
Политиката на ЕС е целите в дигиталната област да бъдат включвани във всички европейски програми. В същото време програмата „Цифрова Европа“ е първият финансов инструмент, насочен специално към развитието на цифровите технологии за нуждите на хората и бизнеса
Програмата, която Парламентът одобри на пленарната си сесия през април 2021 г., има бюджет от близо 7,6 млрд. евро и ще инвестира в пет области: суперкомпютри (2,2 млрд. евро), изкуствен интелект (2,1 млрд. евро), електронна сигурност (1,6 млрд. евро), развитието на цифровите умения (577 млн. евро) и широко прилагане на технологиите в икономиката и обществото (1,1 млрд. евро).
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай