20 неща, които си отиват с бумърите

---

№2 логично е уокменът с касети, с който през далечната 1979 година фирмата "Сони" предизвика не само истински бум, но и малка революция в слушането на музика. Оттогава, та и до ден днешен наоколо като сомнамбули се движат хора със слушалки, които живеят в свой вътрешен свят, неразгадаем за околните.

По-късно уокменът хвана влака на техническия прогрес и премина на компакт дискове - или CD. Първата дигитална технология в аудио-визуалната сфера (CD и DVD) започна масово да се разпространява през 80-те години на миналия век и докъм 2010 г. остана на върха на популярността - преди да я изместят новите електронни носители и стриймингите. Но бумърите и до днес зорко пазят скъпоценните си колекции от CD и DVD. Апропо, в Германия например публиката, която слуша класическа музика (често на шега я наричат "сребърното езеро" заради преобладаващия цвят на косите в оперните и концертните зали), все още получава от специализираните радиостанции компакт дискове като награда за успешно участие във викторини. №3 на изчезващите бумърски неща: CD и DVD.

После под №4 идват аналоговите VHS касети и съответно видеомагнетофоните, наричани още видеорекордери. За пръв път видях такова чудо преди близо 50 години, по-късно за пръв път гледахме на това чудо забранени американски филми. А имаше хора, които изкарваха добри пари с частни порно прожекции.

А сега нека се върнем още по-назад във времето.

С №6 можем да възнаградим легендарния бакелитен телефон. Нали се сещате? Това не е едно устройство за комуникация, което носиш в джоба си. Не, това е масивен предмет, който обикновено стоеше на специална полица, като най-важен домашен тотем и звънеше като парен локомотив - ако някой е чувал парен локомотив де. За да се свържеш с някого, трябваше с пръст да въртиш номерирана шайба. Разбира се, връзката беше лоша и невинаги се получаваше. Особено ако "домашният телефон" имаше тъй наречения дуплекс. А какво е "дуплекс" - ще ви разправям друг път.

Телефонната кабинка пък - №7 в списъка на изчезващите артефакти, беше общественият аналог на домашния телефон - за всички онези, които нямаха собствена телефонна линия и бакелитен предмет у дома. В старите шпионски филми агентите все още трескаво въртят шайбата в телефонната кабина, за да се свържат с Главната квартира.

В старите шпионски филми в Главната квартира често се подвизава и още един архаичен предмет: диапроекторът - древна технология №9 в нашия импровизиран бумърски списък. Чрез това устройство на екран или просто на стената се прожектират диапозитиви - малки правоъгълници филмова лента, запечатали документи, сцени, хора. По тавани и мазета все още мухлясват кутии, пълни с диапозитиви - скъпи спомени за мнозина.

№10 заслужава един предмет, който близо две столетия беше най-ценният помощник на писатели и журналисти, на учени и деловодители - пишещата машина. Първият патент за такава машина е регистриран още през 1714 г., но функционираща е сглобена едва век по-късно. Преди появата на електрическите пишещи машини валякът на механичните за нов ред се придвижваше ръчно. И когато бумърите за пръв път седнаха пред компютър с текстообработка, в началото все търсеха вилката на валяка, за да излязат на нов ред.

   А получавали ли сте телеграма? Не? Отиваш в пощенския клон, написваш "Честито бракосъчетание! Желаем здраве и щастие!", избираш си съответната празнична бланка с цветя, пръстени, булка и младоженец - и честитката след малко пътува. В деловите телеграми се икономисваха думи, защото цената беше според броя на думите, а телеграфистката пък изписваше препинателните знаци със съкращения. Така възникваха произведения на словесността като например: "Чакай гарата 6 ч тчк Дамаджана вино ракия сланина тчк." Номер 12 сред изчезващите артефакти.

    Номер 13 в този юбилеен списък са още две текстовъзпроизвеждащи и комуникационни устройства - телексът и телефаксът. Колкото и да е смешно, в някои по-консервативни фирми и в някои по-отдалечени географски дестинации хората все още си разменят факсове, а под съответния служебен адрес и телефони се мъдри и факс номер.

   Будилникът пък, №14, дори все още съществува, не само като приложение в смартфона. Но будилниците, навивани с ключе и увенчани отгоре с две камбанки и чукче, което произвежда механичен звън, вече се намират само по антикварните магазини. Въпреки това ние, бумърите, и до днес казваме "навих си будилника", когато сме програмирали час за събуждане в съответното мобилно устройство.

Казваме и "Пýсни радиото", когато молим бумърката си да озвучи помещението - това е №15. Радиото с клавиши и зелено примигващо око, със скала за станциите и кръгло копче за избирането им също вече краси единствено антикварните магазини. А неговата луксозна и по-късна версия - радиошкафа с грамофон, сигурно сте виждали у баба и дядо на село.

   А №16 са хартиените пътни карти и пътните атласи, които дори все още се продават по книжарниците. За поколенията, отраснали с GPS навигациите и съответните мобилни приложения, ровенето в пътни карти и атласи вече е пипкава и почти непосилна задача. Но психолозите твърдят, че от GPS-а хората оглупяват - или поне губят известна когнитивна гъвкавост.

    С пътуване и пътешествия е свързано и още едно изчезващо явление - №17: да ходиш в туристическо бюро, за да си купиш самолетен билет или туристически пакет.

   Да не забравяме и времената, когато си сваляхме чистачките и отвинтвахме антената на автомобила, за да не ги откраднат - №19.

   С това започнахме: да, в самолетите се пушеше. Този №20 едва ли е нещо, което ще ни липсва, не само защото цигарите са много вредни, а в затворено пространство нетърпимо дразнят непушачите. През 1973 една неугасена цигара в тоалетната води до пожар и самолетна катастрофа, при която загиват много хора. Дори през 2017 г. е регистриран случай на принудително кацане, след като един британец пуши тайно в тоалетната и предизвиква пожар на борда.

   Както виждате, с бумърите си отиват не само остарели, но сантиментални предмети, а и вредни навици или ненужни вече ритуали. Списъкът може да продължи още дълго, но "ОК, бумър", сега е време да гледаме напред. Към новата 2025-а, когато се навършват 80 години от края на Втората световна война - и от началото на бумърския бум. Честита Нова година!