Дума на годината: Brain rot или мозъчно гниене стана дума на годината на Оксфордския речник

---

 

   Езиковите експерти създали кратък списък от шест думи, за да отразят настроенията и разговорите, които са помогнали за оформянето на изминалата година. След две седмици публично гласуване и широки дебати „мозъчно гниене“ (brain rot) e обявената дума на 2024 година.

 

   Оксфордските езиковеди забелязали, че „мозъчното гниене“ придобива нова популярност през изтичащата година като термин, използван за улавяне на опасенията относно въздействието от употребата  на прекомерни количества нискокачествено онлайн съдържание, особено в социалните медии. Честотата на използване на термина се увеличила с 230% между 2023 г. и 2024 г., сочат данните от проучването.

  Първата записана употреба на „мозъчно гниене“ е открита през 1854 г. в книгата на Хенри Дейвид Торо Уолдън. В нея той описва опита си от водене на прост начин на живот в естествения свят. Като част от своите заключения Торо критикува тенденцията на обществото да обезценява сложните идеи или тези, които могат да се тълкуват по много начини, в полза на простите и вижда това като показател за общ спад в умствените и интелектуални усилия: „Докато Англия се стреми за да излекува картофеното гниене, няма да се опита да излекува мозъчното гниене – което преобладава много по-широко и фатално?"

 

   Терминът придобива ново значение в дигиталната ера, особено през последните 12 месеца, пише сайтът Oxford University Press. Първоначално набирайки популярност в социалните медийни платформи – особено в TikTok сред поколенията Gen Z и Gen Alpha – „гниенето на мозъка“ сега се използва по-широко, включително в масовата журналистика. Сериозни са обществените опасения относно отрицателното въздействие на прекомерното потребление на онлайн съдържание. 

През 2024 г. „гниенето на мозъка“ се използва, за да опише както причината, така и следствието от това. Става дума за съдържание с ниски качество и стойност в социалните медии и интернет. 

Експертите изброяват примери, допринесли за гниенето на мозъка и даже нищо незначещи думи и изрази, навлезли масово в употреба след серия публикации в мрежата. Сред тях е видео поредицата Skibidi Toilet на Алексей Герасимов, създала тъпи мемета като „скибиди“ и „Охайо“. 

 

   Прекомерното потребление на подобно съдържание оказва пагубно влияние върху психичното здраве, особено при деца и млади хора. Център за психично здраве в САЩ публикува съвети онлайн как да разпознаем и избегнем „мозъчното гниене“.

   Ето и мнението на Каспър Гратвол, президент на Oxford Languages: „Поглеждайки назад към Оксфордската дума на годината през последните две десетилетия, можете да видите нарастващата загриженост на обществото за това как се развива виртуалният ни живот, начина, по който интернет културата прониква толкова дълбоко в нас и в темите, за които говорим. Думата победител миналата година -„rizz*“, беше интересен пример за това как езикът все повече се формира, оформя и споделя в онлайн общностите. „Гниенето на мозъка“ говори за една от възприеманите опасности на виртуалния живот и как използваме свободното си време. Усеща се като следваща глава в културния разговор за човечеството и технологиите. Не е изненадващо, че толкова много от гласуващите прегърнаха термина, подкрепяйки го като наш избор тази година.

   Намирам за очарователно, че терминът „мозъчна гниене“ е възприет от Gen Z и Gen Alpha поколенията - те до голяма степен са отговорни за използването и създаването на цифровото съдържание, за което терминът се отнася. Тези общности разшириха израза чрез каналите на социалните медии, точното място, за което се казва, че причинява „гниене на мозъка“. Това демонстрира донякъде нахално самосъзнание на по-младите поколения за вредното въздействие на социалните медии, което са наследили.“

          Дигиталните капани представляват риск както за младите, така и за по-възрастните онлайн потребители

   "Тийнейджърите, на практика, не могат да се свързват емоционално, не проявяват емпатия, чувстват се самотни, депресирани, имат този процес, в който се появява агресия, но и автоагресия с много ранни зависимости, много ранни форми на самонараняване и една, буквално бих я нарекла, психична смърт, в която те губят целите си и смисъла си от много рано", споделя д-р Петрова. Александра Петрова работи в сферата на клиничната психология от повече от 20 години. Разказва ни, че напоследък феноменът "brain rot" или "мозъчно гниене" става все по-популярен сред пациентите ѝ.

   Освен съдържанието с ниско качество в интернет, "мозъчното гниене" се влошава и от зависимостите на хората към дигиталната среда. Постоянната необходимост да бъдем свързани, проверяването на известия и социалните мрежи води до хронична умора и липса на концентрация, като задълбочава ефектите от безсмисленото съдържание.

   За да избегнем затъването в този опасен цикъл и да не позволим на нашите слабости да диктуват поведението ни, са необходими целенасочени усилия. А за да постигнем напредък, инфлуенсърите също имат отговорност - да обогатяват аудиторията с полезно и качествено съдържание, вместо да се фокусират в натрупването на харесвания и последователи.

   "Аз се занимавам от изключително ранна възраст със създаване на съдържание и цялото нещо, което аз показвам в социалните мрежи – това е едно голямо израстване, защото всяка една година в този период на мен ми беше супер различна и продължавам да е различна и да си раста с аудиторията. Не се срамувам и съм толкова благодарна на малката Алекс, че е решила на такава ранна възраст да си следва мечтите", казва инфлуенсърката.

   За щастие, негативните тенденции могат да бъдат променени. За да се справим с "мозъчното гниене", трябва да намерим алтернативи на прекаленото използване на мобилни устройства, като се ангажираме с физически активности, хобита и социални контакти извън дигиталната среда. Важно е да разпознаваме ранните признаци на когнитивна умора, като загуба на концентрация и раздразнителност, за да предприемем мерки навреме.

   "Ние трябва да сме в някаква степен обърнати към себе си, от гледна точка на това какво ни е потребно тук и сега, да отпуснем сетивата си, за да можем да се радваме. Това е нещо, което сме забравили, защото постоянно препускаме в бъдещето или съжаляваме за нещо, което не сме могли да хванем", съветва психологът.