По-високи цени, повече разходи и още регулации. С такива очаквания се насочва българският бизнес към новата година, показват данните от ежегодното проучване на Българска стопанска камара (БСК), представени по време на пресконференция в понеделник.
Според изследването, проведено сред близо 740 предприятия в периода 5 ноември – 6 декември, над 40% от отговорилите очакват България да премине през икономически спад през 2025 г.
Тези негативни настроения са на сравнително устойчиво ниво през последните няколко години, като изключение прави единствено пандемичната 2020 г., когато делът на песимистите е 70 на сто.
Цялостно нагласите на бизнеса по отношение тенденциите за 2025 г. са песимистични, независимо показателя. Над 80% от анкетираните компании очакват по-високи цени на енергията и на суровините, други 90% очакват повече разходи за заплати, а 67 на сто се подготвят за по-голяма регулаторна тежест.
Близо 70% пък смятат, че догодина инфлацията в страната ще се ускори.
В същото време за трета поредна година има ръст на оптимистичните очаквания, като една трета от българските компании се насочват с оптимизъм към 2025 г.
Очакванията са предимно негативни, ръстът на оптимизма донякъде кореспондира с желанието на предприятията да се развиват“, каза Добри Митрев, председател на Управителния съвет на БСК.
Той обясни задържащата се тенденция на песимизъм с опита от последните 2-3 години и влиянието на кризите, в т.ч. на пандемията, на високите цени на енергията, войната в Украйна и „липсата на краткосрочни перспективи тези ситуации да бъдат решени“.
Друг фактор е и липсата на партньорство между бизнес и институции.
Незрялата ни политическа класа, която би трябвало да отговаря най-малкото на интелигентността на българските граждани и на възможностите пред всички нас, и желанието ѝ да създаде редовен кабинет, който да предприеме реформи и мерки, които да ни оттласнат от дъното, води до това, че бизнесът е крайно предпазлив и прагматичен в очакванията си за 2025 г.“, обясни Митрев.
Цялостно очакванията сред анкетираните за следващата година са за покачване на цените, в т.ч. на цената на труда, като повечето работодатели (83%) планират да увеличат заплатите. Едва 13% очакват запазване на същото равнище, а 4% все още не са решили.
Над половината (56%) планират да увеличат своите обеми производство, а близо 50 на сто ще разширят предлаганото с нови продукти и услуги.
Тези планове са обусловени от очакваното увеличение на минималната работна заплата (МРЗ). „Първите реакции към повишаването на МРЗ бе, че ще се увеличават и заплатите на тези с по-високи възнаграждения, някои казаха, че ще се наложи да увеличат цената на предлаганите стоки и услуги. Тази година вече има тенденция към отказ от планирани инвестиции“, каза Мария Минчева, зам.-председател на БСК.
Според проучването 33% от анкетираните ще включат този разход към цената на своите стоки и услуги, а 16% ще бъдат принудени да увеличат всички заплати, докато 11 на сто могат да си позволят увеличение в заплащането единствено на тези, наети на МРЗ.
Не може заради административни решения бизнесът да бъде ограничаван да планира нови инвестиции“, каза Минчева.
Достъпът до хора остава много сериозен проблем за българския бизнес“, каза Минчева.Други две предизвикателства са бюрокрацията и регулаторната тежест.
Политическата нестабилност вече четвърта година е водещ проблем. Това се вижда и от факта, че Народното събрание има 0% доверие сред бизнеса“, добави Минчева.
По думите на Митрев общинската и данъчната администрация са най-близо до предприемчивите хора.
Предприемчивите хора, създаващи добавена стойност и пълнещи хазната, нямат необходимата подкрепа от държавните институции“, каза Митрев, добавяйки, че „бизнесът може би все още не е припознат от институциите като партньор в общото развитие на родната икономика“.
Иначе 49% смятат, че българската икономика се е влошила през текущата година, докато само 15% отчитат подобрение. За сравнение – през 2023 г. оптимистите бяха 14%, а песимистите – 57 на сто.
От Камарата коментираха и проектобюджета за 2025 г., като Митрев изтъкна, че той създава сериозни рискове за финансовата стабилност на страната.
Няма човек, който да е убеден, че заложените приходни мерки ще се реализират в размера, в който са планирани“, коментира Митрев, оприличавайки бюджета на „сметка в ресторант“.
Той обясни, че това е като да влезеш в ресторант, на менюто да пише една цена, на сметката – друга, и накрая да трябва да платиш. По думите му това е „ужасяващо, защото и българските граждани, и българският бизнес са се разплатили достатъчно добре към хазната“.
Ако тези мерки бъдат одобрени във варианта, в който са, това ще означава нова инфлация“, прогнозира Митрев.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай