Случвало ли ви се е да лъжете себе си или да се убеждавате, че вреден навик или нещо контрапродуктивно или непрепоръчително е приемливо? Не всеки обича да го признава, но понякога нашето его ни отвежда някъде, където наистина не трябва да стигаме.
Помислете за случай, в който сте знаели, че грешите, и може би дори всички около вас също са били наясно с това. Но все още в главата си сте чували слаб глас, който ви е карал да продължите - дори когато очевидно беше идеята е лоша. Това представлява самозаблуда и може да създаде огромни проблеми за лидерите.
Ето как обикновено се случва: постепенно започвате да се губите в собствените си идеи; убеждавате себе си, че това е единственият път напред; започвате да обвинявате другите за нещата, които не работят; опитвате се да контролирате хора или ситуации, за да отговарят на вашия наратив; и избягвате да поемете отговорност за вашия принос към бъркотията.
Това е особено рисковано, ако сте на върха, където голямото его може да определи курса за всички.
Ако сте лидер и се окажете в странна ситуация – като безкраен конфликт с друг мениджър, клиент или отдел, проверете за признаци на самозаблуда. Тя може напълно да замъгли преценката ви за това къде лъжат истинските проблеми. Когато сте се озовали в ситуация да защитавате погрешна позиция, опитите да разрешите проблема около нея обикновено влошават нещата. Защо? Защото самозаблудата – лъжата, която продължаваме да си казваме, е бедствие, което чака да се случи. Ето пет начина, по които това обърква нещата за лидерите:
Това колко дълбоко изпадате в самозаблуда и лъжи около нея може да определи доколко това подкопава вашата ефективност като лидер. Така че, ако забележите, че представянето на вашия екип, или вашето собствено, се влошава, може би е време да направите самоанализ и да промените гледната си точка. Ето една добра пътна карта за преодоляване на самозаблудата.
Лидерството изисква последователно практикува на самоизследване, което принуждава онези от нас, посветени на растежа и ефективността, да свалят маските си. Проблемът е в това, че хората сме особено умели в самозалъгването. Много от нас започват да лъжат и себе си, когато лъжат другите. Ние носим маски, с помощта на които представят определен образ на другите, докато се опитваме да прикрием истинските аспекти на своята същност. Самозаблудата е механизъм за оцеляване, който в крайна сметка не ни носи никакви ползи. Ако се стремите да ръководите, трябва да свалите маската си.
Прочутото изследване на професора от Станфорд Карол Дуек установи, че хората с мислене, фокусирано върху растежа, вярват, че най-базовите им способности могат да бъдат развити чрез отдаденост и упорит труд. Умственият капацитет и талантът са само отправната точка. „Тази гледна точка създава любов към ученето и устойчивост, които са от съществено значение за големи постижения“, заявява Дуек.
Това по същество дефинира великите лидери. Те разбират, че лидерството е продължаващо пътуване към това да ставаме по-добри всеки ден. От друга страна, „фиксираното мислене“ (според Дуек) е вярата, че чертите на човека са фиксирани и следователно не могат да се променят. Този късоглед подход може да попречи на развитието и растежа на важни умения, което пък саботира ефективността ви като лидер.
Фиксираният начин на мислене прави нещо друго, което може да бъде потенциално вредно, тъй като е свързано със самозаблуда. Той отваря врата към негативизъм и самосаботаж, вместо да приветства огромната възможност за промяна и трансформация.
Мич Уорнър, управляващ съдружник в института „Арбинджър“ и специалист по промяна на мисленето, лидерството и културата, се присъедини към мен в подкаста „Любов в действие“, за да говорим за последното издание на класическата книга „Лидерство и самозаблуда“. В нашия разгвор Мич подчерта колко е важно да гледаме на другите като на хора, а не като на обекти. Той обясни, че нашата представа за другите оформя начина, по който действаме и общуваме. Тя често ни кара да обвиняваме или провокираме, без дори да го осъзнаваме. Признаването на човечността на другите е от съществено значение за доброто лидерство, но самозаблудата може да затрудни ясното виждане на нещата.
Уорнър твърди, че проблемите със самозаблудата и дисфункцията в организациите са поведенчески и се фокусират върху действия на повърхностно ниво, вместо да се занимават с корена на проблема. Според него решението на проблема изисква самосъзнание, за да разкрием слепите петна, които ни държат в клещите на лъжите, и смирението да слушаме и да разбираме човечността на другите, което ще повиши ефективността в работните взаимоотношения.
И накрая, организациите трябва да инвестират в хората, които формират културата: нейните лидери. Освобождаването от самозаблуждаващи навици означава инвестиране в техния личен и лидерски растеж.
Когато лидерите получат инструментите и подкрепата да възприемат това, което Уорнър нарича „външен начин на мислене“ – мислене първо за другите, те вдъхновяват същия подход в целия екип, за да виждат себе си и другите по-ясно.
Външният начин на мислене набляга на отворената и автентична комуникация, което означава създаване на безопасни пространства с правилните основни правила, където членовете на екипа могат честно и с уважение да споделят своите мисли и притеснения. Когато действаме от външен начин на мислене, ние се изслушваме един друг без да се осъждаме и се фокусираме върху намирането на решения, вместо да сочим с пръст.
……………
Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com
Превод и редакция: Георги Георгиев
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай