МВФ каза нещо важно- какво се очаква от българските бюджет и икономика и от Европа. Препоръчвам на новите управляващи да погледнат какво ни казаха.
За това призова в интервю пред БНР Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите в кабинета "Сакскобургготски" и "Станишев".
Фискалният съвет прогнозира средногодишна инфлация от 4,2% за България и икономически растеж от 2,5% в новата си макроикономическа прогноза, предвиждайки край на кризата в Залива до края на годината.
"Има три сценария и за разлика от стандартна ситуация, където са оптимистичен, реалистичен и песимистичен, ние имаме оптимистичен и два песимистични – песимистичен и по-песимистичен", обясни Дацов и уточни, че всеки сценарий има колебание, защото това е прогноза, а отклоненията са от 0,2% плюс и минус.
Според него хората искат точни цифри, но прогнозите трябва да се възприемат като посока:
"Това, което се вижда, е, че ще имаме по-висока инфлация в следствие на много фактори - обективни и субективни. Обективни са изпреварващият ръст на заплатите през 2025 г., движени от пазара на труда и ръста на заплатите, както и през 2026 г. 80% инфлацията се дължи на ръста на доходите и на потреблението. Бюджетът за същия период в сравнение с 2025 г. е нараснал с 22% спрямо март."
Любомир Дацов посочи, че над 500 000 души са заетите в публичния сектор – а само в МВР, Министерство на отбраната и съдебната система общо са 110 000 човека, което е 20%, или 1/5 от всички заети в публичния сектор.
"За да направиш такова нарастване в бюджета с 20% и при средно 14% увеличение на доходите, всеки да прецени какво се е случило. Ние имаме нужда от малко охлаждане на икономиката и с този сценарий имаме страхове, да не се случи голямо охлаждане на икономиката", коментира Дацов.
Той обясни, че в сценария на Фискалния съвет шокът може да е 4% от БВП от бюджета:
"Реалистичният сценарий ни води, че отражение върху бюджета ще има, но с 0,5% от БВП като забавяне на приходи. Вътрешните фактори, които влияят на инфлацията, са около 80%. Но има едни 20% външни фактори, които стават все по-определящи при ресурсен шок и е определящо това в Персийския залив."
Бившият заместник финансов министър обясни, че "за съжаление, кризата, дори да приключи, възстановяването и стабилизацията на пазара на петрол няма да се случи скоро, най-малко цените на петрола ще останат високи".
И посочи, че и след кризата ще има високи цени на петрола поне още 12 месеца, защото страни без петрол и рафинерии ще се запасяват.
Според Дацов бюджетът на държавата за 2026 г. не е удължителен, защото има повишение на заплатите
"Ние имаме истински бюджет, онова, което е в Закона за публичните финанси, приетото като удължителен, е истински, защото имаме актуализация на доходите – има 5%, той си е вече редовен. Променил си заплатите, променяш пенсиите, променили са се разходите за инвестиции, на общините си им дал за 3 месеца да изхарчат целогодишните си инвестиции. Така са го кръстили – удължителен, но не знам кой го измисли", обясни той.
И е категоричен, че за инфлацията и дефицита не е виновно еврото, "основната причина за натиска и съществуването на по-висока инфлация е неиздържаната бюджетна политика, която беше тотално сгрешена".
"Още 2001 г. казах, че тази игра вабанк, всяка система има огромни резерви и като тръгне в грешна посока ѝ трябва време да се засили. И повечето политици смятаха, че няма да им се случи и ще оберат положителните неща с общуването с хората – да им раздават", каза Дацов и посочи Гърция като пример.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай