Магда подстригва дамите от квартала, а нейният съсед през три врати има собствен бизнес и се занимава със строителни ремонти. Доходът, който тя печели от тази дейност, не се декларира никъде, затова Магда спокойно може да получи социални помощи от общината. Но обяснява, че те са за бедните хора, а нейните реални приходи са добри. Нейният съсед също не декларира официално доходите си, защото е убеден, че данъците, които ще плати върху тях, ще бъдат пропилени и дори откраднати.
Това е началото на доклад на Световната банка, с който анализаторите се опитват да онагледят проблемите със сивата икономика на новите страни - членки на ЕС. Подобно на Магда голяма част от българите също не декларират доходите си. През 2011 г. оценката за сивата икономика в България е 32% и тя не намалява от 2007 г. насам. Така България се нарежда на първо място по дял на сивата икономика в ЕС. В доклада се използва методологията за измерване на неформалния сектор, която се прилага и от Европейската комисия. Преди няколко месеца комисията публикува свой анализ за сивата икономика на държавите в ЕС с по-пълни данни (виж таблицата).
На тъмно
Според експертите от банката сивият сектор в България е най-вече в нископлатените работни места и тези на половин работен ден. По-голямата част от трудещите се на сиво пък са мъже. Най-голям дял "неофициални работници" има в селското стопанство (54%) и търговията (24%), а най-малко са те в образованието, публичния сектор и финансовите услуги – около 1%.
Справянето с проблема на сивата икономика в държавите - членки от Източна Европа, е наложително поради тенденцията за свиваща се работна сила според Катарина Матернова, старши консултат в Световната банка. Част от трудещите се пък не декларират доходите си. Това може да доведе до свръхоблагане на големите фирми, за да може правителствата да компенсират загубените приходи от данъци, обясняват експертите в доклада. Фирмите на свой ред се обезкуражават да инвестират поради голямата данъчна тежест, а липсата на капитал довежда до забавяне на икономическия растеж, се посочва в анализа. Той се базира на данни от 2007–2008 г. главно за България, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Словения и Словакия, но беше публикуван тази седмица.
В търсене на причините
По-голяма част от работещите на сиво са били дългосрочно безработни в сравнение с хората, които декларират доходите си. Работата на тъмно се оказва спасителна сламка и когато икономиката не расте или в случаите, в които -държавата не е в състояние да осигури обезщетения за безработица за значителна част от работната сила. Това е едно от заключенията на експертите от банката.
Още един от изводите на Световната банка е, че в много държави, включително и в България, излизането на светло не се "отплаща" на работниците. Това е така най-вече в най-нископлатените професии. Декларирането на доходите за много работници означава, че те ще изгубят обезщетенията, които получават, а освен това ще трябва да плащат осигуровки. Като анализират социалната политика в страната, експертите са изчислили, че сам човек без деца в България, който изкарва минимална заплата, трябва да се откаже от 50 до 70% от нея, за да "изсветли" доходите си. За сравнение, в САЩ например, където отношението е сред най-ниските, "загубата" е около 20-30%.
Сред препоръките на банката за справяне с проблема на сивата икономика са структурни данъчни реформи и изграждане на доверие в правителството чрез повече прозрачност.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай