Чувствително застаряване на населението на фона на дълбока и всепроникваща технологична еволюция. Тези две тенденции преобръщат пазара на труда с хастара нагоре и предопределят трансформация на професиите, начина на правене на бизнес и икономиките като цяло. А насред цялата вихрушка изниква въпросът за това какво общество и държава ще бъдем – ниско- или висококвалифицирани, ниско- или високопроизводителни, ниско- или високоплатени? Бедни или богати? Отговорът е заключен в образованието, а засега то не е вещае положителен развой.
Данните от PISA отреждат на българските ученици трайно изоставане по четене, математика и природни науки с резултати под средните за ОИСР. На фона на икономическата трансформация и дигитализацията Институтът за пазарна икономика (ИПИ) очертава следните красноречиви контури:
По думите му един инвеститор, който обмисля дали да влезе на даден пазар, освен че гледа за политическа стабилност, регулации и данъчна система, живо се интересува от състоянието на образованието и резултатите на учениците.
На първо място е реализацията на отделния човек. Заетостта при хората с висше образование е осезаемо по-висока в сравнение с тези без, а безработицата – по-ниска.
Към 2022 г. например средната заплата на хората с висше образование приближава 2 500 лв., докато на тези без тя е едва 1200 лв. Тенденцията е за откриване на все по-малко работни места за завършили средно образование и изчезване на тези за хора с основно и по-ниско образование, обобщават от ИПИ.
Следващият аспект е свързан с цялата икономика. Макроикономическият анализ показва, че страните с по-високи средни резултати по математика (от PISA) имат и значително по-висок дял на високотехнологичните отрасли в експорта си. За сравнение, делът на автомобилите, машините и електрониката в България е средно 2-2.5 по-нисък в износа и 1.5-2.5 по-нисък в заетостта, отколкото в Чехия, Словакия, Унгария и Полша. А средната добавена стойност на един нает в автомобилната индустрия у нас е с 2 до 4 пъти по-ниска от повечето страни в ЦИЕ.
Симулация показва, че подобряване на резултатите на учениците ще доведе до повишаване на брутния вътрешен продукт на страната. Като при реформи в образованието БВП през 2045 г. може да бъде с 10 до 30 млрд. по-висок, или между 2.2 и 6.6% по-висок от базовия сценарий.
Най-високият растеж идва от средния резултат на PISA и намаляването на дела на учениците с ниски резултати, изтъкна Петър Ганев от ИПИ. „Целта е да се вдигне общото ниво и тогава идва големият ефект за брутния вътрешен продукт. Дългосрочният потенциал е за 1.3-1.4% годишен ръст“, каза той.
Тоест промяната в образованието сега може да даде голям ефект впоследствие.“
С други думи: икономиката ще тръгне нагоре само...
... както, отбелязва председателят на БРАИТ Доброслав Димитров.
Крайното решение е всеки един от нас да стане много по продуктивен, цялата ни икономика да стане много по продуктивна.“
Въпреки раздвижването на икономиката и поемането в посока IT, резултатите от последното десетилетие всъщност не са толкова впечатляващи, обръща внимание Лъчезар Богданов. По думите му между 80 и 100 хиляди служители от нископроизводителни сфери като хранителната и шивашката индустрия например са мигрирали към сектори с по-висока добавена стойност - в сравнителен план обаче кадрите в България остават по-нископроизводителни спрямо тези в други страни от ЦИЕ в същите индустрии. Междувременно са създадени горе-долу толкова работни места и в областта на информационните технологии, но в това число и кол центрове.
Това ли е големият ни скок? Дотук ли ще опре?“, пита той и напомня, че тепърва има 380 000 души в търговията. „Мислим ли как след 15 години 1/3 от тях да не се занимават с това?“
Дългосрочната стратегия за образованието е многокомпонентна и изисква широко съгласие и не се изчерпва с вдигането на заплатите на учителите. Изводите от проучването на ИПИ и БРАИТ сочат, че трябва да се положат усилия за промяна на учебните програми, за да отговорят по-добре на нуждите на съвременния пазар на труда и да развиват ключови умения у учениците, особено в дигиталната сфера. Освен това се подчертава необходимостта от по-добро планиране на приема в професионалните училища и предоставяне на повече възможности за дуално обучение.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай