Близо 5,5 милиона опаковки антибиотици са употребени в България през 2025 г. при население от около 6,5 милиона души. Средната консумация е 835 опаковки на 1000 души. Вече е достъпна и интерактивна карта, която показва в кои региони на страната употребата на антибиотици е най-висока.
Картата показва значителни различия между отделните области. В някои региони употребата е под 800 опаковки на 1000 души, докато в други надхвърля 1400.
Най-ниска е отчетената консумация в Хасково – 535 опаковки на 1000 души, и Кърджали – 631 на 1000. В София тя е 743 на 1000 души. Под средната за страната стойност са още Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Сливен и Шумен.
В осем области употребата е над средната за страната. Във Варна, Плевен, Търговище и Ямбол тя е над 900 опаковки на 1000 души. Във Велико Търново са отчетени 1011, във Враца – 1013, в Разград – 1456, а в София-област – 1473 опаковки на 1000 души.
Според председателя на БАЕЗ д-р Драгомир Иванов подобни различия трябва да бъдат изследвани, тъй като могат да насочват към неправилна употреба на антибиотици в определени региони.
„Интересно ще бъде следващата година, за да можем да сравним резултатите. Като цяло консумацията не е спаднала драстично, но има позитивен тренд. Все още обаче в някои региони на страната има много висока консумация“, коментира председателят на Българската асоциация „Единно здраве“ д-р Драгомир Иванов.
Координатор за Министерството на здравеопазването по EU-JAMRAI 2 и началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в болница „Лозенец“ проф. Ема Кьолеян подчерта връзката между употребата на антибиотици и антибиотичната резистентност. „Антибиотичната консумация допринася изключително много за развитието на антибиотичната резистентност. Важно е специалистите в доболничната помощ да предлагат антибиотици само когато става въпрос за сериозна бактериална инфекция“, заяви тя.
По думите ѝ антибиотичната резистентност се развива изключително бързо и специалистите я сравняват с „търкаляща се снежна топка“, която непрекъснато нараства. С всяка употреба на антибиотик се създава възможност за появата и разпространението на устойчиви бактерии. Според Кьолеян само няколко години след въвеждането на даден антибиотик в масова употреба могат да се появят резистентни щамове. Обратният процес обаче е много по-труден и бавен, което прави разумната употреба на антибиотиците ключова за ограничаването на антибиотичната резистентност.
