Проверете пак. Кой е Делян Пеевски?

---

   Той е наричан бизнесмен, но заема предимно публични позиции от 21-годишен. Бил е публично обвиняван в много неща, но не е разследван за тях. Предизвиква най-продължителните протести в България. За близо четвърт век политическата кариера на Делян Пеевски оставя след себе си противоречия.

   Не оставя подписи, но "де факто ръката му е навсякъде", по думите му на обвиняемия бивш хазартен бос Васил Божков пред Свободна Европа. Част е от две партии досега, но е свързван с влияние и в други.

  Днес Пеевски е начело на Движението за права и свободи (ДПС), но повече от половината му депутати се отрекоха от него. Свободна Европа проследи кариерата му от първата му известна публична поява досега и събра най-ключовите събития.

           НДСВ и няколко важни имена

Делян Пеевски е роден през 1980 г. и започва политическата си кариера само две десетилетия по-късно.

Доц. Михаил Иванов каза в Студио България с Генка Шикерова, че средата, в която Пеевски и почетният председател на ДПС Ахмед Доган започват политическата си кариера, е "не толкова Държавна сигурност (ДС) (...) а роденият от Държавна сигурност бизнес."

 

Когато през 90-те години на миналия век Доган вече създава тесни връзки с една от най-влиятелните групировки по това време - "Мултигруп", Пеевски е все още ученик. Около 2000-та година обаче се появяват негови снимки с по-късно убития президент на групировката Илия Павлов.

Само след няколко години Пеевски вече е натрупал значителен опит в политиката. Започва политическата си кариера в партията на Симеон Сакскобурготски - НДСВ, в която е от 2001 до 2009 г.

През 2001-ва става най-младият член на политически кабинет при правителството на Сакскобургготски - назначен е за парламентарен секретар на тогавашния министър на транспорта Пламен Петров.

В периода на първия мандат, в който НДСВ е на власт заедно с ДПС - 2001-2005 - Пеевски се запознава с Цветан Василев, който е начело на "Корпоративна търговска банка" (КТБ).

"През 2003-2004 г. [Пеевски] по някакъв начин пристана на [Ахмед] Доган, беше в някаква степен брокерът между мен и ДПС", казва години по-късно Василев в интервю за KTBfiles.

   В този период името на Пеевски се появява в публикации за приватизацията на спортната зала "Универсиада" в София, която се случва с помощта на КТБ и на тогавашния спортен министър Васил Иванов - Лучано. Последният е определян като един от "бащите" на Пеевски в политиката. Лучано е и този, който назначава майката на Пеевски - Ирена Кръстева, за изпълнителна директорка на Българския спортен тотализатор.

   За няколко месеца през 2005 г. Пеевски е назначен в Столичната следствена служба от ръководителя на националната (НСлС) и следовател по линия на ДС - Ангел Александров. Назначението става въпреки липсата на нужния трудов стаж, като по думите на Александров то е било "по изключение", пишат разследващи журналисти в книгата "Държавата КТБ". Пряк ръководител на Пеевски в службата е Петьо Петров - Еврото.

                    "Булгартабак"

   По-късно през годината при сформирането на Тройната коалиция (НДСВ, ДПС, БСП) Пеевски, все още от НДСВ, е назначен за зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии. Министърка е Емел Етем от ДПС. Тогава той е едва на 25 години, но вече отговаря за държавния резерв.

   През 2007 г. е уволнен от премиера тогава Сергей Станишев след корупционен скандал, свързан с тютюневия холдинг "Булгартабак". По това време дружеството все още е държавно, а ДПС вече втори мандат възпрепятства приватизацията му.

     Пеевски е обвинен в натиск от директора на компанията Христо Лачев, както и от тогавашната зам.-министърка на икономиката Корнелия Нинова. Твърди се, че е искал конкретна компания да усвои част от бюджета за реклама на „Булгартабак“, а посочена от него строителна фирма да реализира инвестиции, свързани с холдинга.

   По-късно след решение на Върховния административен съд (ВАС) Пеевски е възстановен като следовател, а малко след това е реабилитиран и като зам.-министър.

   Години по-късно, когато през 2011 г. на власт е вече ГЕРБ, а Пеевски е част от ДПС, името му отново е обвързано с "Булгартабак", но този път заради приватизацията на дружеството. Това е една от най-спорните сделки по раздържавяване, като връзката с Пеевски се отрича дълго след това. Едва през 2015 г. той признава, че е собственик на акции чрез компанията "НСН Инвестмънт", в която е съсобственик с майка си Ирена Кръстева. Година по-късно Пеевски се отказва от тези акции.

През 2018 г. се появява доклад на турските служби за сигурност, според който "Булгартабак" е свързван с контрабанда на цигари. Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров казва, че ще има проверка по случая, но до разследване не се стига.

С Пеевски е свързвана и веригата павилиони Лафка, която функционира между 2013 и 2020 г. След това тя фалира, като така и не става ясно кой е собственикът ѝ.

             Медиен магнат

След 2007 г. Ирена Кръстева започва да изкупува редица медии чрез дружеството си "Нова българска медийна група холдинг" (НБМГ) със заеми от КТБ, които са разкрити след фалита на банката през 2014 г.

През 2015 г. Кръстева официално прехвърля по-голямата част от собствеността на Пеевски, който е депутат от ДПС. По това време той вече има репутация на медиен магнат, а медиите често са използвани за очернящи кампании срещу неудобните. Сред тях са вестниците Телеграф, Монитор, Политика и други, както и телевизията Балкан българска телевизия (ББТ), която през 2012 г. става собственост на ТВ7.

Пеевски добива влияние и върху голяма част от бизнеса с разпространение на печатни издания. Кръстева е също така съсобственик в най-голямата печатница в България – ИПК „Родина“.

Публикации го свързват още с медии като "Уикенд", Блиц и ПИК, макар да няма доказана собственост.

През 2021 г. Пеевски продава дружеството си, което издава "Телеграф", на "Юнайтед Груп" - собственик на Нова телевизия. И - поне официално - излиза от медийния бизнес.

                          ДПС, "Орешарски", ДАНС

Пеевски се присъединява към ДПС след края на управлението на Тройната коалиция през 2009 г. и оттогава е избиран за депутат в повечето Народни събрания. Но до 2022 г. рядко се появява в парламента.Партията, включително и почетния ѝ председател Ахмед Доган, неведнъж се дистанцира от него. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също дълго време отрича да се познава с Пеевски, като казваше, че той е "само депутат" и веднъж дори обяви, че Пеевски "си отива".

            "Държавата КТБ" описва няколко случая, в които при управлението на ГЕРБ законодателната власт подпомага интересите на Пеевски. Един от тях е т.нар. случай "Юрий Гагарин", при който цяла индустрия за производство на цигарени гилзи е забранена със закон през 2012 г., а през 2015 г. е разрешена отново, като междувременно компании, свързвани с Пеевски и "Булгартабак", придобиват едноименната фирма за производство на този продукт на по-изгодна цена.

   През тези години името на Пеевски вече е широко свързвано с предполагаеми корупционни схеми, затова изборът му за шеф на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) през 2013 г. предизвиква масови протести в цялата страна. Тогава излизат публикации, че бившият премиер Станишев - по това време председател на БСП - е казал на депутатите си, че ако Пеевски не бъде избран начело на ДАНС, кабинетът пада.

Това става по време на правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС. Пеевски се отказва от поста веднага след като е избран, но протестите под мотото #ДАНСwithMe продължават над година, докато кабинетът не подава оставка през 2014 г. В този период въпросът "Кой" се превръща в нарицателно за Пеевски - защото никой никога не отговаря кой го предлага за началник на ДАНС.

                              КТБ

   През всички тези години гръбнак на много от сделките на Пеевски е КТБ под управлението на Цветан Василев. Официално Пеевски няма директна връзка с КТБ, но той самият играе ключова роля за развитието и впоследствие за фалита ѝ.

КТБ се разраства бурно през първото десетилетие на века, като през 2009-2010 г. в банката вече са концентрирани голяма част от ресурсите на ключови министерства, включително тези на енергетиката, на икономиката, на отбраната.

Едва през 2013 г. при служебното правителство на Марин Райков, назначено от президента Росен Плевнелиев, са приети правила, които да ограничат концентрирането на държавни средства в една банка.

Тя фалира година по-късно, като името на Пеевски се появява нееднократно в документи, свързвани с делото за източването ѝ. Междувременно медиите, свързвани с Пеевски, се обръщат срещу Василев.

След фалита пътищата на Василев и Пеевски се разделят. Бившият банкер се укрива в Сърбия и публично се дистанцира от Пеевски.

Наблюдаващ прокурор по делото е Иван Гешев, който по-късно става главен прокурор, Той не открива обстоятелства, свързващи Пеевски с банката, а разкритията на „Антикорупционен фонд“ за това остават непроверени.

Бившият член на ДПС Осман Октай казва пред Свободна Европа, че според него двамата отговорни за фалита на КТБ са Гешев и Пеевски, като вторият по негови думи играе ключова роля за "преразпределение на финансовите кредити както на фирми, така и на физически лица, които до ден днешен са подвластни на самия него“.

   През 2015 г. Пеевски изсветлява както медийната си собственост, така и редица други свои бизнеси, включително участието си в "Булгартабак", а стойността на декларираните му приходи рязко се покачва.

Три години по-късно парламентът приема негови предложения за законови промени за деклариране на собствеността и финансирането на медиите.

   "Магнитски" и "Пандора"

   През 2021 г. Пеевски беше санкциониран от САЩ по закона "Магницки" заради корупция. По-късно Великобритания също наложи на Пеевски санкции заради корупция.

Според финансовото министерство на САЩ през 2019 г. „Пеевски се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно преследване“.

   След като в периода 2019-2021 г. Пеевски отново е изчезнал от публичното пространство, през октомври 2021 г. е повикан на разпит по проверка, свързана с разкрития от международното разследване "Досиетата "Пандора". Тогава казва: "Ще ме виждате по-често".

През 2021 г. разследващият сайт Bird.bg съобщава, че името на Пеевски се появява в разследването, според което той не е декларирал свои връзки с офшорни дружества. Проверка на данъчните беше установила, че той не дължи нищо на хазната.

   Прокуратурата не е проверявала Пеевски нито за информацията от разследването, нито за действията, за които е санкциониран от САЩ и Великобритания - или поне няма данни за това..

   Същата година Пеевски не се появява в листите на ДПС на изборите за 45-о и 46-о Народно събрание, а хората от кръга му масово се отричат от него.

От 2023 г. насам санкциите вече изглежда не са пречка за партията му ДПС, нито за ГЕРБ, а той самият започна редовно да говори пред журналисти, да присъства на заседанията на парламента и да декларира амбиции да влезе официално във властта.

   Той пое парламентарната група на Движението, а впоследствие стана и негов съпредседател. При управлението на ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), когато ДПС подкрепяше политиките на двете коалиции, Пеевски се изявяваше като говорител на властта.

   Всичко това беше последвано от изненадващия разрив между него и Доган от началото на юли, когато почетният председател поиска оставката му. Въпреки че преди това Доган сам го беше номинирал да оглави партията и го наричаше "феномен" в българската политика.