Публикация 06 Септ, 2024 / akcent.bg / 221 На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България
България отбелязва 139 години от Съединението. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя.
По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември същата година, като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.
На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.
След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г.-5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
България отбелязва 139 години от Съединението. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя.
По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември същата година, като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.
На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.
След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г.-5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Прочети още на:
https://www.dnes.bg/obshtestvo/2024/09/06/dnes-otbeliazvame-139-godini-ot-syedinenieto-chestit-praznik.619346?utm_source=investor&utm_medium=Home_page&utm_campaign=RSS_2019&_gl=1*1l42cki*_ga*MTczNDA1NTk3Ni4xNjk2ODI0NDI1*_ga_J0D31ZH87L*MTcyNTU5NjA4NC4yNi4wLjE3MjU1OTYwODQuMC4wLjE2NjA2ODQyMjM.
България отбелязва 139 години от Съединението. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя.
По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември същата година, като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.
На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.
След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г.-5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Прочети още на:
https://www.dnes.bg/obshtestvo/2024/09/06/dnes-otbeliazvame-139-godini-ot-syedinenieto-chestit-praznik.619346?utm_source=investor&utm_medium=Home_page&utm_campaign=RSS_2019&_gl=1*1l42cki*_ga*MTczNDA1NTk3Ni4xNjk2ODI0NDI1*_ga_J0D31ZH87L*MTcyNTU5NjA4NC4yNi4wLjE3MjU1OTYwODQuMC4wLjE2NjA2ODQyMjM.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай