Неделя, 6 Октомври 2024

Ще се превърне ли такса смет в такса хаос?

 Ще се превърне ли такса смет в такса хаос?
Публикация   12 Авг, 2024   /     akcent.bg   /     445

Няколко месеца преди крайния срок за реформата общините са категорични, че проблемите са повече от възможните решения

  • Реформата на такса смет е отдавна чакана и крайно нужна, въпреки че вероятно ще доведе до по-висока цена на налога.
  • Общините обаче алармират за куп трудности при определянето на новия модел - проблеми с данните, липса на инвестиции и недостиг на експертиза.
  • До 20 октомври те трябва да обявят новите си наредби, но липсата на ясна визия може да доведе до хаос и забавяне на реформата.

От 1 януари догодина общините коренно трябва да променят методиката за изчисляване на такса смет, така че да не зависи от данъчната оценка на имота, а от това кой колко отпадъци създава. Казано просто, идеята е да се промени практиката да се плаща висока такса за празен апартамент в центъра на София, но ниска - за пълно жилище в "Надежда" 2, което генерира много боклук, например.

Реформата обаче неизбежно ще доведе след себе си и по-висока цена на налога, който за някои градове - като столицата например, може да бъде повишен дори и три пъти за някои жители, но може и да се понижи за други. По-важният въпрос е почистването на градовете да се подобри, за което обаче няма гаранции.

Общините имат срок до края на годината да изберат на какъв принцип ще определят таксата, но четири месеца преди него се оказва, че задачата е сложна, неяснотите повече от решенията, а хаосът от 1 януари - почти гарантиран.

   Към момента масово използваната от общините основа за определяне размера на такса смет е данъчната оценка или отчетената стойност на недвижимите имоти. На някои места фирмите могат да заявяват брой съдове, но тази възможност не се предвижда за домакинствата. Така масово няма връзка между генерираното количество отпадъци и размера на таксата и често се стига до абсурда, при който домакинства, които произвеждат и изхвърлят повече боклук, плащат същата или дори по-малка сума от собствениците на имоти с високи данъчни оценки (или отчетни стойности), които пък може да генерират много по-малко отпадъци.

    Затова и наредбата предвижда количеството битови отпадъци да бъде водещо при определянето на такса смет. Все пак се допуска, че общинският съвет може да приеме други основи за размера на таксата, но само при обективни обстоятелства, пречещи на прилагането на водещата основа. Тогава той може да одобри:

   -   индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби;

    -   количество битови отпадъци за имота според броя и вместимостта на съдовете за отпадъци и честотата на тяхното събиране;

    -   брой ползватели на услугата в имота;

    -   според разгънатата застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот, като тази основа може да бъде прилагана само за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

                           Нови разходи. Гарантирано

   Към момента все още няма община, която категорично да е взела решение на какъв принцип ще определя такса "битови отпадъци", показва справка, изготвена за "Капитал" от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). В повечето от общините експертите правят прогнозни изчисления и разиграват различни модели, за да може принципът "замърсителят плаща" да бъде приложен максимално обективно, а и да не бъде допуснато необосновано повишение на таксата.

   Според експертите на НСОРБ тя включва няколко компонента, които кореспондират с различните видове услуги, които се заплащат. Според преобладаващото мнение за отделните компоненти е възможно да се наложи прилагането на различни подходи за изчисляване. Едно обаче е сигурно - на този етап проблемите, с които се сблъскват по-голямата част от общините, са повече от възможните решения, а крайният срок за реформата, която отлежава повече от десет години, наближава.

   Местните власти дават пример - на пръв поглед поставянето на контейнери с чипове изглежда най-доброто решение за определяне количеството изхвърлен смесен отпадък в част от общините, но това е свързано с огромни инвестиции - нови съдове за отпадъци, нови сметоизвозващи машини или поне дооборудване на съществуващите, системи за контрол на транспортирането и отчитане и др.

   Още повече стават проблемите при общините, които имат действащи договори по Закона за обществените поръчки или концесии за сметосъбиране. Откъде ще дойдат парите за тези инвестиции не се говори официално, но е ясно, че най-вероятно ще минат през увеличение на самата такса смет. Особено предвид скромните бюджети на някои общини. Що се отнася до самия модел, то той не е приложим за хотели и заведения, като търговските обекти генерират различен обем отпадъци (зеленчуков магазин или супермаркет и магазин за бельо) - за тях също трябва да се мисли по какъв начин да бъде определена таксата, пишат общините до "Капитал". 

    Сериозни са и трудностите за определяне на дела в таксата на средствата за почистване на общи части и обществени пространства, където разходите са около 50% от план-сметката за чистота на съответната община. Като цяло разчетите, които общините трябва да направят, трудно могат да бъдат базирани на коректни данни. Например - базите данни на местни данъци и такси по отношение на имотите не съвпадат с данните на ГРАО, а за една община това са десетки хиляди партиди. Ножицата е доста голяма и процентът на съответствие варира между 5 и 40%, показва справката на НСОРБ. В същото време данните за количествата битови отпадъци от Изпълнителната агенция "Околна среда" и НСИ се бавят с години и това допълнително спъва нормалното планиране на общинско ниво. Неяснотите обаче съвсем не се изчерпват само с това.

Само една от трудностите във формирането на новата такса е почистването на общите части и обществените пространства, където разходите могат да достигнат и 50% от план-сметката за чистота на съответната община
Само една от трудностите във формирането на новата такса е почистването на общите части и обществените пространства, където разходите могат да достигнат и 50% от план-сметката за чистота на съответната община Фотограф : Цветелина Белутова

                    Сложно е. Трудно е

   Процесът на преминаване към нов модел на такса битови отпадъци е сложен и с комплексен характер, смята изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева. По думите й той засяга на практика всичко - събиране на смесения битов отпадък, организация за разделно събиране по видове, което частично е ангажимент на организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, отчасти на свободна бизнес инициатива (текстил и обувки), организация на събиране и извозване и др. "А финалната фаза на този процес е новият модел на изчисляване на таксата", казва Георгиева.

    На годишната среща на финансистите на общините преди около месец тя коментира, че тази задача не може да бъде изпълнена само от данъчните експерти на общините, трябва да се включат и експертите по екология. С други думи, въвеждането на новата такса изисква цялостна промяна в управлението на отпадъците по общини. А проблемът според местните власти е, че има наредба за начина, по който да стане това, но пълна липса на визия, указания, препоръки от отговорните институции, част от фазите на процеса. На практика в момента общините са оставени сами да правят тази мащабна, комплексна, изключително сложна и скъпоструваща реформа. Държавата изцяло е абдикирала от процеса, предупреждават от НСОРБ.

   На заседание на Управителния съвет на НСОРБ различни общини представиха своя опит и споделиха трудностите, с които се сблъскват. В цялостната промяна на модела за управление на отпадъците ключово място заема организирането на разделното събиране по видове отпадъци. В този план сериозна спънка, която срещат общините, е работата на организациите за оползотворяване на отпадъците от опаковки, пишат от НСОРБ. Тяхната дейност се финансира от продуктовите такси, заплащани от производителите, като договори за създаване на условия за разделно събиране в населените места сключват кметовете на общини, в същото време отчитането на тяхната дейност се извършва пред екоминистерството. Местната власт на практика не участва в процеса на управление в сферата на разделното събиране на отпадъците, а от него зависи намаляването на количеството отпадъци в общите контейнери. А това е важно, защото колкото по-малко се изхвърля в общите кофи, толкова по-ниска ще бъде и дължимата такса.

   В същото време текстилните отпадъци и старите обувки са една от големите продуктови групи, които подлежат на разделно събиране. Производителите им не заплащат продуктова такса и тяхното събиране и преработване засега се осъществява по правилата на бизнеса. Фирмите, с интерес към този отпадък като суровина, безразборно поставят контейнери извън цялостната общинска схема за управление на отпадъците, оплакват се общините. Сериозно затруднение поражда и фактът, че европейското законодателство в сферата системно се допълва и обхваща все повече продуктови групи, при това изискванията за всички не са ясни на този етап, когато общините са започнали редизайна на своята работа по управление. Но най-сериозен проблем за общините се явява оползотворяването на строителните отпадъци.

                  Ще поскъпне. На места значително

   На каквото и да се спрат общините при избора си на база за новата такса, едно е сигурно - с малко или с повече тя ще поскъпне. По информация на "Капитал" повишението за София се очаква да бъде около три пъти. Според някои кметове обаче на места то може да бъде дори още по-сериозно.

   Кметът на Сандански Атанас Стоянов и неговите колеги от региона нямат съмнение, че новият модел ще доведе до сериозно увеличение в размера на таксата, но са убедени, че цялостно преразглеждане на всички процеси в управлението на отпадъците е крайно наложително, защото и в момента всички общини дофинансират средствата за чистота. Въпреки високия процент събираемост на местните данъци и такси, това е ясна индикация, че логиката на досегашните разчети не е съобразена с реалните разходи, стана ясно на последната работна среща по темата на НСОРБ и югозападните общини.

   Други общини, като Габрово например, все още са предпазливи в прогнозите си. За "Капитал" зам.-кметът по бюджет на Габрово Мария Йозова коментира, че общината все още прави разчети и обобщава данните за новата основа. Тя все още не е избрана, тъй като става въпрос за огромна по обем информация. "Целта е една - подобряване на услугата. Все още не можем да кажем дали цената на таксата ще се повиши, тъй като е рано - просто не сме готови. Да, има съмнения, че за физическите лица ще се повиши, но това все още не е потвърдено от разчетите ни", каза тя за "Капитал".

   "Разполагаме с 2 месеца и 10 дни. До 20 октомври общинските наредби за ТБО трябва да бъдат обявени за обществено обсъждане", коментира кметът на Кюстендил Огнян Атанасов. Наред с останалите проблеми общината има и друг - няма регионално депо за отпадъци, няма и работеща сепарираща инсталация. Такава е изградена едва сега, но все още не е избран оператор и това още повече усложнява разчетите на местната власт.

   За новата такса смет се говори поне от 10 години, но към момента реално тя не се е случила по ред причини, една от които е и рискът за повишение на цената и недоволството на гражданите. Увеличението е неизбежно, но това невинаги е лоша новина: просто качествените услуги (по сметосъбиране, извозване, поддържане на парковете, миенето на улиците и др.) струват повече, но са в полза на цялото общество. Затова е важно реформата да се случи в срок и без отлагане за по-нататък, когато може съвсем да сме се увътяли в хаос, неясноти...и боклуци.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha