Лоялността към работното място е все по-рядко срещана. Лоялни ли сте към своя работодател? Ако отговорът е „да“, вие сте част от бързо намаляваща група работещи в световен мащаб.
71% от работещите или активно търсят, или биха сменили работодателя си, ако попаднат на по-добра възможност. Лоялността на работното място става все по-рядко срещата, а тенденцията изглежда, че ще се запази.
Поради глобализацията и развитието на технологиите днес е много по-лесно да „скочите“ от една компания в друга, отколкото преди едно или две десетилетия.
Хората имат повече възможности от всякога - сайтът Indeed отчита, че всяка секунда на платформата се добавят нови 15 обяви за работа от целия свят, а възможностите за по-високо заплащане или по-добър баланс между професионален и личен живот са особено изкушаващи.
Какво иска поколението Z от бъдещите си работодатели
Лоялността между работещ и работодател изглежда анахронизъм
Но какво означава това за бъдещето на корпоративния свят?
Предаността към работното място е в основата на подхода, според който организациите все още наемат хора и функционират. Да разчита на конкретни хора в дългосрочен план за работодателя означава. По-висока производителност. Лоялните служители са по-склонни да търсят одобрение и развитие на работното място. Те също имат по-положителна нагласа и по-висока <em>ангажираност, с които могат да бъдат дистрибутивно повлияни останалите в екипа.
По-добър организационен имидж. Компаниите се радват на по-добра репутация като работодател, по-лесно задържат хора, с по-малко усилия привличат нови кандидати.
По-ниски разходи. За компаниите е икономически неизгодно да наемат нови хора и да ги обучават.
Според Рик Уорцман, автор на книгата „Краят на лоялността“, философията за преданост към работодателя набира скорост след Втората световна война. По време на следвоенния икономически бум компаниите в Съединените американски щати забогатяват и реинвестират в служителите си, както чрез солидни повишения, така и чрез допълнителни придобивки. Именно тогава се появява и чувството за сигурност на работното място, а оттам новата перспектива за насърчаване на лоялността между служител и работодател довежда до концепцията за „психологически договор“.
Тенденцията, която се разкрива от доклада Workforce Insights, е за разпадане на психологическия договор, което води до глобално намаляване на лоялността.
Кого да виним за разпада на връзката "служител-работодател Business Insider дава пример с технологичния гигант Google, който през годините успя да си спечели добра репутация с конкурентно заплащане, добра организационна култура и страхотни пакети от придобивки. Имиджът ѝ рухна в рамките на по-малко от година - компанията съкрати около 6% от служителите си в началото на 2023 г., а през януари 2024 г. бяха отстранени още стотици. Много от хората са били уведомени със „студен“ имейл рано сутринта преди работа. Други пък казват, че са разбрали за отстраняването си, когато просто не са успели да влязат в сградата, защото картата им за достъп е била блокирана. Стотици бивши служители споделят разочарованието си, определяйки себе си като лоялни към своя работодател, който обаче не им е отговорил със същото.
Вълната от съкращения по време и след пандемията доведе до отчетлива културна промяна и истинска точка на прекъсване на принципите на психологическия договор за много организации. Служителите разбраха, че дори и след години работа в една компания, няма как да бъде гарантирано оставането.
За мнозина ползите от скачането от една компания в друга и „запазването на отворени опции“ надвишават ползите от придържането към един и същ работодател в дългосрочен план. Психолозите определят това като изграждане на стратегия за самозащита. Колкото и странно да звучи, нелоялността се превърна в синоним на чувство за сигурност. Нещо повече - проучване от 2023 г., публикувано в Journal of Experimental Social Psychology, установи, че лоялните служители са селективно и по ирония на съдбата мишена за експлоатация. Проучването излиза със заключението: „Лоялните служители по-често са експлоатирани заради очакването, че те са готови да направят лични жертви за обектите на своята лоялност“.
Докладът стига още по-далеч, определяйки подобна организационна среда за токсична.
На мода са job hopper-ите
Тенденцията хората да се задържат все по-кратко време на едно и също работно място ще се засилва, а т.нар. <em>job hopper</em>-и (от агл.: човек, често сменящ една работа с друга) ще стават все повече, особено сред по-младото поколение.
Новото нормално за поколението Z е смяната на работата да се случва на всеки 2,5 години, вместо на всеки 3 години - както беше за поколението Y.
Истината е, че някои работодатели подхождат по-предпазливо към хора, които са работили на повече от 15 работни места. Бройка, която сигурно би изглеждала плашеща за специалист по „Човешки ресурси“ в началото на века.
Акцент БГ - ВИЕ СТЕ ИДИОТИ!!!