На фона на частично възстановяващите се котировки на световните капиталови пазари, наблюдатели поставят въпроса какво означава сривът от понеделник за световната икономика.
Основният японският индекс Nikkei 225 се повиши с близо 11% рано във вторник, само ден след като стана причина за потапяне на пазарите в Европа и на Уолстрийт. Той нарасна с над 3300 пункта, но не успя да компенсира огромната загуба от над 4400 пункта от понеделник, когато падна с 12,4% в най-лошия си еднодневен срив от 1987 г. насам, припомня "Асошиейтед прес".
Разпродажбите на акции на световните пазари, най-вече на компании от технологичния сектор, доведоха в първия ден от седмицата до заличаване на стойност от 1,2 трилиона долара. Най-засегнатите борси, в това число Тайван и Южна Корея, вече частично възстановиха загубите от предишния ден, отбелязва "Блумбърг".
Повишаването на котировките показва, че инвеститорите залагат на това, че корекцията на пазарите в Азия и особено в Япония, е била прекомерна. Настроенията обаче остават нестабилни, имайки предвид променливите очаквания за политиката на Федералния резерв и непредсказуемата геополитика. Разпродажбите се дължаха на различни фактори - от забавянето на американската икономика, през съмненията дали изкуственият интелект ще оправдае очакванията, до по-силната йена, която причини проблеми за т.нар. кери сделки.
Клише е, но феноменът, известен като "Turnaround Tuesday" - пазарното възстановяване след разпродажби в началото на седмицата - е възможност, която регулярно се появява. Лошата новина е, че подобни отскачания на котировките не гарантират, че вече е достигнато дъно, коментира още "Блумбърг".
"Не бих очаквал това да бъде траен отскок", каза Ник Ферес, главен служител "Инвестиции" във финансовата фирма Vantage Point Asset Management, базирана в Сингапур. "Вероятно е волатилността да се запази през октомври и ноември. Всяко рали, вървящо срещу противоположния пазарен тренд, като днешното, което се задържа по няколко седмици, би било възможност за намаляване на рисковете", допълва той.
Същевременно пазарният експерт признава следното: "Магнитутът на разпродажбите беше толкова мащабен - корекцията за три дни беше приблизително еквивалентна на това, което видяхме при срива на фондовия пазар през 1987 г.", казва Ферес и признава: "Поглеждайки назад, трябваше да купуваме малко повече."
През последните няколко месеца обявявените икономически данни обикновено не оправдаваха прогнозите на икономистите, като слабите данни за заетостта от петък в САЩ са само последният пример за това, посочва "Ройтерс".
Рецесията при пандемията през 2020 г. предизвика цялостен отговор от страна на фискалните и паричните власти. Федералният резерв намали лихвените проценти до нула и изкупи облигации за трилиони долари с цел облекчаване на финансовите условия. Конгресът и две поредни президентски администрации в Съединените щати прокараха разходи за трилиони долари, за да подкрепят потребителите и бизнеса.
Този път обаче нещата ще изглеждат доста по-различно, и то не само защото рецесията, ако изобщо се окаже, че има такава, вероятно е доста по-малка от огромната дупка, отворена в американската и световната икономика от локдауните при Ковид-19.
В момента основният лихвен процент на Фед се намира в диапазона 5,25-5,5%, предоставяйки на регулаторите много повече пространство за намаляване на разходите по заемите, отколкото през март 2020 г., когато основният лихвен процент бе в диапазона 1,50-1,75 на сто.
От фискална гледна точка високите нива на държавен дълг в САЩ биха могли да попречат на евентуален отговор със силни икономически стимули от настоящата или следващата президентска администрация, допълва Ройтерс.
Сривът на световните капиталови пазари от последните дни е по-скоро отражение на прекратяване на т. нар. кери сделки, използвани от инвеститорите за увеличаване на пазарните залози, отколкото на твърда и бърза промяна в икономическите перспективи на САЩ, смятат анализатори, цитирани от информационната агенция.
Въпреки че по-слабите от очакваното данни за заетостта в САЩ в петък станаха катализатор за разпродажбите, а в понеделник японският индекс Nikkei претърпя най-големия си еднодневен спад след срива през 1987 г., данните за заетостта сами по себе си не бяха достатъчно слаби, за да станат основен двигател на подобни силни движения, допълват те.
Отговорът, вместо това, вероятно се крие в по-нататъшното рязко намаляване на позициите в кери сделките, при които инвеститорите заемат пари от икономики с ниски лихвени проценти като Япония или Швейцария, за да финансират инвестиции в по-високодоходни активи на други места.
Те бяха изненадани неприятно, тъй като японската йена поскъпна с над 11% спрямо долара от 38-годишното дъно, достигнато само преди месец.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай