Новите минимални осигурителни прагове за 57 от общо 85 икономически дейности в страната вече са договорени, като средното увеличение е с 4,4% спрямо нивата от тази година, съобщиха от Българската стопанска камара след приключването на междинните преговори между работодатели и синдикати. Очаква се окончателните договорки да завършат до седмица.
Презумпцията на синдикатите е, че с увеличаването на осигурителните прагове, ще се повишат и изсветлеят доходите и ще има благоприятен ефект върху работещите.
От друга страна работодателските организации са против повишаването им. Според експерти от бизнес организацията вдигането на праговете ще има негативен ефект върху заетостта и заплащането най-вече при малкия и среден бизнес. От стопанската камара изразиха тревога, че има икономически сектори, в които е договорен висок ръст на минималните осигурителни прагове, което „отразява корпоративните интереси на малък брой големи предприятия, а същевременно се създават непоносими условия за голяма част от малките и средни предприятия”.
Тъй като и тази година преговорите за това дали да има повишение на осигурителните прагове, в кои сектори и с колко, текат в дух на разгорещени спорове, потърсихме мнението на експерт, който проследи икономическата логика за подобно увеличение.
Калоян Стайков от Института за пазарна икономика смята, че политиката за увеличаване на минималния осигурителен доход през последните години е непоследователна и объркана. Той твърди, че целта ѝ е в по-малка степен изсветляване на икономиката и повече повишаване на доходите, независимо на каква цена се прави.
Икономистът смята, че ефектите от тази политика обаче ще са неблагоприятни за всички страни - за работника, работодателя, държавата, синдикатите.
Стайков коментира, че при всяко вдигане на тези прагове работодателят има няколко опции за действие – да съкращава служители, защото вече струват по-скъпо, да намалява заплати или пък да плаща под масата, като не се съобразява с повишените от държавата МОД.
Икономистът обобщава, че няма как реалният бизнес да спечели от подобно повишение, тъй като ако производителността на компанията не расте със същите темпове, тя става тотално неконкурентна и губи пазар.
По закон за икономическите дейности, в които не се постигне споразумение за минималните осигурителни доходи, се произнася социалният министър. По негова преценка, той има право да наложи увеличение със средния договорен процент от всички останали сектори, или да не налага промяна.
Социалният министър Тотю Младенов обяви, че в случай на липса на договаряне по-скоро ще вземе позицията на работодателите и няма да предприеме повишение. Той изтъкна като аргумент намерението на правителството преди всичко да работи за повишаване на заетостта. Младенов ще вземе решение за увеличение на минималния осигурителен доход, само ако работодателите в съответните браншове дадат гаранции, че няма да закриват работни места, като последица от това.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай