Какво представляват неимуществените вреди и каква е разликата между тях и имуществените вреди?
Неимуществените вреди, често наричани и морални вреди, не са нещо уникално за българското право; те съществуват в правните системи по целия свят. Обикновено се изразяват в душевни болки, страдания, стрес и други негативни преживявания, които подлежат на обезщетение. В класическата правна теория и все още в повечето държави тези вреди могат да претендират само хора, въпреки че животните също страдат в определени моменти.
До момента обаче на животните не им е признато правото да претендират за неимуществени вреди, а още по-малко такива вреди могат да претендират субекти, които не могат да изпитват страдания или негативни преживявания.
Имуществените вреди обикновено се изразяват в някакво изгубено имущество - претърпени загуби и пропуснати ползи. Например ако някой не успее да сключи важен договор, защото е бил блъснат от кола.
Какво е характерно за имуществените вреди и как те се доказват в съдебна зала?
- Разликата в съдебната зала, когато се води процес, е, че имуществените вреди се доказват чрез доказване на конкретната загуба, докато при неимуществените вреди се доказва как човекът е възприел дадено събитие или съдържание, колко нещастен се е почувствал, дали се е затворил в общуването с другите хора, дали му се е обострило някое заболяване.
Ако се признае право на юридическите лица да претендират за неимуществени вреди, това би представлявало фикция - нещо, което в действителността не се случва, тъй като юридическите лица не могат да изпитват страдания.
Какви са потенциалните опасности, ако юридическите лица получат право да претендират за неимуществени вреди?
- Голямата опасност е, че ако юридическите лица получат право да претендират за такива вреди, това може да доведе до злоупотреби, особено от страна на големите фирми или институции, които могат да преследват своите критици с парите на данъкоплатците. Най-голямата опасност е преследването на инакомислещите.
Но как се е стигнало до практиката на съда, заради която е и това тълкувателно дело?
- В обществото сме свидетели на посегателства срещу свободата на словото и имаме анти-SLAPP (strategic lawsuits against public participation - стратегически дела срещу публично участие - бел. ред.) директива, която е в резултат на сериозен и задълбочен дебат след смъртта на журналистката Дафне Галиция.
Все по-засилващите се притеснения от атаките срещу критици са причина за необходимостта да запазим баланса, при който хората са атакувани като индивиди, а не като корпорации и институции.
Конкретните казуси, с които се е срещнал Върховният касационен съд и са в основата на поставеното питане, са свързани с религиозните свободи на хората. Два от казусите са свързани със "Свидетели на Йехова", по които състави на Върховния касационен съд (ВКС) са приели, че в определени ситуации би следвало да се признаят неимуществени вреди на юридическите лица. Върховните съдии, произнесли се в този дух, са сметнали, че това произтича от Европейската конвенция за правата на човека и от практиката на съда в Страсбург и на съда в Люксембург. Това обаче е отклонение от традицията в България.
Тези казуси, които в самото тълкувателно дело са посочени, че Съдът в Страсбург е посочил нуждата да има такива неимуществени вреди и за юридически лица, е по казуси за бавно правосъдие. Това, което
Съдът в Страсбург коментира, е, че юридически лица, които са жертва на бавно правосъдие, не могат да бъдат
Има още един казус, дело "Екимджиев срещу България", по който през 2022 година спечелихме заедно с него (Михаил Екимджиев - бел.ред.) като адвокати, но и като жалбоподатели. Става въпрос за това, че юридическите лице имат право да претендират вреди в случаите на незаконно тайно следене. Не става дума за имуществени вреди, те не може да се докажат, това са неимуществени вреди.
Но в тези случаи и в двата посочени случая, които са изключение от правилото, всъщност обезщетението има характера на санкция спрямо държавата.
Ответниците няма да са журналисти, медии, граждански активисти, дори и политици, а държавата ще понесе отговорност за това, че не е изпълнила това, което дължи.
Тези хипотези трябва да са прецизно очертани и да са характера на санкция спрямо държавата за неща, които тя дължи - бързото правосъдие, да не следи хората по един безконтролен начин. Тези хипотези трябва да са уредени в закона, да не се позволи да се злоупотребява.
Свободата на словото е в основата на понятието за демократично общество. Ако позволим изкривяване по тези въпроси, поставяме в опасност бъдещето на демокрацията и индивидуалната свобода да изразяваш своето мнение.
Другият проблем, който би се проявил, ако върховните съдии допуснат в своето тълкуване, че юридическите лица могат да претендират неимуществени вреди, е, че те ще обявят едно несъществуващо положение - това институциите да могат да страдат, за съществуващо. Те ще създадат една фикция. А такива може да се създават само със закон. Т.е ще влязат в ролята на законодател, а това ще доведе до огромно изкривяване на демокрацията. Създаването на фикция от върховния съд ще размести доказателствената тежест - вместо законодателят да каже кой има право на иск, това ще е бил съдът, а той е този, който трябва да прецени дали един иск е основателен.
Подобно нарушаване на принципа на върховенството на правото удря в най-болезненото място - свободата на словото и дебатът как искаме да живеем и как да се управлява по-добре. Ако по тези болни въпроси, позволим изкривяване, поставяме в опасност бъдещото си и индивидуалната свобода.
България е в процес на въвеждане на анти-SLAPP директивата, която влезе в сила през април тази година. България има две години да я въведе напълно. Работната група, която работи по време на мандата на министър Атанас Славов от декември 2023 до април 2024, излезе с определени текстове за промени в Гражданския процесуален кодекс, въвеждайки особено производство. Какъв е текущият статус на въвеждането на анти-SLAPP директивата в България и какви са следващите стъпки?
- След смяната на правителството работата на тази група беше изоставена, но нова група започва работа на 12 септември. Надявам се, че ще продължим в конструктивен и оперативен порядък да изчистваме текстовете и рано да въведем директивата. Трябва да проявим воля и да направим собственото си общество по-добро.
Имаме тежки дела, надвиснали като дамоклев меч над българските журналисти и свободните медии, но и над българските граждани. От това как ще се развие тази проблематика зависи дали хората ще бъдат информирани или заблуждавани.
През последните шест-седем години има системни опити юридическите лица да разширят обхвата на правата си и да създадат работа за себе си. Различни са становищата пред двата върховни съда, но аз вярвам, че независимите съдии ще вземат най-доброто и справедливо решение.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай