Денят "Ашуре", който тази година мюсюлманската общност в България отбелязва на 16 юли, е свързан при всички монотеистични религии с потопа и Ноевия ковчег (при мюсюлманите – корабът на пророка Нух), каза в интервю за БТА Нихал Йозерган - изследовател от Центъра за изследване на религиите при Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Вярва се, че след потопа точно на този ден корабът е заседнал на суша в планината Арарат (на турски Cudi dağı), посочи тя. След като корабът засяда на суша, забелязват, че им останала изключително малко количество храна и според кораничната притча (тя е и библейска в същото време), каквото останало на Ноевия ковчег, се слага в един голям казан и се вари заедно, разказа изследователката. Така се появява супата ашуре - както я наричат алианите, и десертът ашуре - както е прието при мюсюлманите сунити. Може да се каже, че това е най-старият десерт в света, казва Нихал Йозерган.
Според традицията в едно ашуре трябва да има седем вида варива. Сред задължителните са жито, нахут, царевица, зрял фасул. Слагат се също така сушени ядки като кайсии и смокини за овкусяване, лешници, орехи, на всяка цена има канела. За по-добър вкус напоследък се слага и нар отгоре, поясни тя.
„Най-важното в тази традиция е, че независимо дали близките съседи са евреи, мюсюлмани, християни, арменци - няма никакво значение, ашуре трябва да се раздава на всички съседи, на хората от семейството, близки и приятели“, каза Нихал Йозерган. По думите ѝ целта е да се спечели божията милост, божията благодат и да има берекет в дома. Един вид това е начин за приобщаване, социализиране, както казваме в модерните времена, сближаване на хората, поясни тя.
Традицията с приготвянето на ашуре е част от т.нар. народен ислям, т.е. не е в религиозните догми, посочи Нихал Йозерган. "В сарая на всички османски владетели по традиция са приготвяли в големи казани ашуре и са го раздавали на народа в продължение на три дни", допълни тя.
Денят "Ашуре" се пада на десетия ден на месец Мухаррем според мюсюлманския календар. Отбелязва се при всички мюсюлмани. На този ден, освен постенето, сред мюсюлманите на Балканите и в Турция има традиция да се приготвя и десертът ашуре.
Денят се отбелязва съгласно лунния календар по хиджри и затова се измества всяка година, т.е. някой път може да е лятото, някой път - есента, а друг път през зимата, тъй като зависи от фазите на луната, разказа Йозерган. Календарът хиджра (или хиджри) започва с преселението на пратеника Мухаммед и сподвижниците му от Мека в Медина през 622 г. и поставя началото на ислямското летоброене, поясни Нихал Йозерган. Денят се свързва и с други религиозни поверия и предания, смята се, че ашуре идва от "ашара", което може да означава „10“ на арабски, но има и семитски корен.
При юдеите денят е свързан с пророка Муса (Мойсей) и спасяването на юдейския народ. „Бог е повелил Червено море да се разтвори, за да може да спаси Моисей своя народ евреите, да ги изведе от Египет и да ги отведе в обетованата земя. Смята се, че това е станало точно на този ден“, посочи изследователката.
За разлика от арабите, иранците не приготвят този десерт, само отбелязват деня. Той се чества, защото в Иран това е месец на „Матем“ - траур, тъй като на този ден е бил убит внукът на пророка Мухаммед, синът на имам Али, който е бил последният праведен халиф, като за шиитите той е от много важно значение. Синът на имам Али, Хюсеин, семейството му и придружаващите го били обсадени в местността Кербела от омаядския халиф Язид ибн Муавия Абу Суфян и подложени на глад и жажда в продължение на 10 дни и били избити, разказа Нихал Йозерган и продължи: „Затова за всички мюсюлмани шиити в Иран и за алевитите, или алианите в България и на Балканите, този ден се отбелязва като ден на траур“.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай