Получените от ИПИ по ЗДОИ данни за средния успех на последния зрелостен изпит по български език и литература сочат към запазване на големите регионални различия, като 28-те области на страната се разпределят в диапазон от почти цяла една единица – между Добър 3,84 в Шумен и Много добър 4,65 в столицата. Оформя се много ясен регионален клъстър с много ниски резултати – от петте области с най-ниски оценки четири са в Североизточна България – Шумен, Разград, Плевен и Силистра. Сред десетте с най-ниски средни оценки пък има само една от Южна България – Пазарджик. Върхът на класацията пък е доминиран от южни области – столицата, традиционно силния в образованието Смолян, Пловдив, а чак след тях на четвърто място е лидерът на Севера Варна.
Сходно е разделението при дела на слабите оценки – белег, че областната система на училищно образование не успява да даде на значителна част от учениците си дори базовата грамотност. Те варират между 3,7% в столицата и 4,1% в Смолян до по цели 18% – или почти 1/5 от всички зрелостници – в Плевен и Шумен. Важно е да отбележим, че в предишни години в най-слабите области този дял е бил значително по-висок, приближавайки се до 1/3. Спадът му през 2024 г. (съчетан със значителен ръст на средните оценки) обаче не е непременно повод за радост, тъй като образователното министерство не изисква непременно сравнимост между отделните издания на изпита. Интересни са обаче някои области – Кърджали е такъв пример – в които средната оценка е относително висока, но за сметка на това има и много ученици, неиздържали изпита, което сочи към много високо образователно неравенство в областта. Струва си да отбележим също и че ако оставим настрана водещите две области София и Смолян, при повечето делът на слабите оценки се приближава до средните за страната 9%.
Близко, но с някои отлики е разпределението на постиженията на учениците на външното оценяване по БЕЛ след седми клас. Областите се разполагат в диапазон между 40 точки от възможни 100 (Видин) и 65 точки (столицата), като дъното на класацията и тук е доминирано от северни региони. Относително малко е отстоянието между Смолян и Варна (по 60 точки), както и Русе (57 точки), Габрово (56 точки) и Бургас (55 точки).
Важно в сравнение между двата резултата, с всичките му необходими условности, е ней-вече фактът, че в една и съща година на двата изпита не се явяват едни и същи ученици, както и различните скали. Има области – Велико Търново, В и раца, Добрич, Кюстендил – където резултатите на външното оценяване в 7-ми клас и зрелостния изпит в 12-ти клас са изключително близки. По-често в областите на дъното на класацията на ДЗИ оценката е и по-ниска от тази в седми клас, обратното – при лидерите на зрелостния изпит постиженията надхвърлят тази на външното оценяване. Това наблюдение е много далеч от реална, обективна оценка на добавената стойност на гимназиалната фаза, но може да послужи за отправна точка на този поглед към регионалните образователни системи.
В по-общ план няма особени изненади в постиженията на седмокласниците и дванадесетокласните по български език и през 2024 г. Лидерите остават лидери, изоставащите остават изоставащи, а всеобщата позитивна динамика изглежда по-скоро илюзорна. Нищо от това, разбира се, не е изненадващо на фона на безкрайно забавената реформа в училищното образование, която да раздвижи модела на финансиране, да освободи потенциала на преподавателите и да създаде мотиви за преследване на високи постижения и в днес слабите училища.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай