ЕК за България: без евро от януари, но с близък хоризонт

Публикация 26 Юни, 2024 / akcent.bg / 554

Инфлацията очаквано препъна страната за еврозоната. ЕК сметна, че цените са били 1 процентен пункт над критерия, а ЕЦБ - 1.8 процентни пункта

Очаквано България не покрива един от критериите за членство в еврозоната - този за ценова стабилност. Това се посочва в редовните конвергентни доклади на Европейската комисия (ЕК) и на Европейската централна банка (ЕЦБ), публикувани в сряда. Те се изготвят на всеки две години и оценяват готовността на страните членки извън еврозоната да станат част от нея.

Новината не е изненада, като с докладите само се официализира това, което всички вече знаят - че датата 1 януари 2025 г. е неизпълнима за страната ни.

По-неочаквано е, че оценките на двете институции за инфлацията са различни. Според ЕК инфлацията в страната за 12-те месеца до май е 5.1% и е с точно един процентен пункт над референтната стойност от 4.1%. ЕЦБ обаче изчислява референтната стойност за инфлацията на 3.3%, или 1.8 процентни пункта над тази на България. Разликата идва от преценката на двете институции кои са трите страни от ЕС, които се представят най-добре по отношение на ценовата си стабилност.

Очакванията на ЕК са България да покрие инфлационния критерий по-късно през годината или в началото на 2025 г. В този момент можем да поискаме нов доклад и да договорим членство от средата на 2025 или най-късно от 1 януари 2026 г. Покриването на тези критерии все пак не води автоматично до членство в еврозоната. Решението изисква одобрение от Съвета на ЕС по предложение на Европейската комисия, след като Европейският парламент и ЕЦБ са дали своите становища. Или накратко казано - крайното решение ще е до голяма степен политическо.

Остава обаче още една голяма въпросителна - дали дотогава страната ще има редовно избрано проевропейски ориентирано правителство. Защото е малко вероятно Брюксел да даде зелена светлина за еврозоната на държава, управлявана от служебен кабинет и с неясно политическо бъдеще.

От Министерството на финансите реагираха бързо на новината, като заявиха, че "при покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната".

И пак тази инфлация

Според докладите страната ни не изпълнява само критерия за ценова стабилност. Той предполага инфлацията в България, измерена през 12-месечна средна стойност на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) спрямо предходната 12-месечна средна стойност да е не по-висока от тази в трите страни с най-добри резултати плюс 1.5 процентни пункта. Към май този показател за България е 5.1%. И тук идват разликите:

ЕК приема, че трите държави с най-добри резултати са Нидерландия, Италия и Латвия и на тази база изчислява референтна стойност от 4.1%. От сметките са изключени Дания, Финландия и Белгия "тъй като техните темпове на инфлация се отклоняваха значително от средните за еврозоната и бяха обусловени от специфични за всяка страна фактори".
ЕЦБ обаче е изчислила референтната стойност от 3.3%, тъй като изключва от изчисленията само Финландия. Т.е. според тяхната оценка България не изпълнява критерия с 1.8 пр. пункта. Което пък поставя въпросът коя референтна стойност ще се гледа при бъдеща оценка на България - на ЕЦБ или на ЕК. Логично е да трябва да покриваме по-рестриктивното изчисление.
От ЕЦБ също посочват, че се очаква в следващите месеци инфлацията в страната да намалява. Но и че основната инфлация ще остане трайно висока, "отразявайки главно силния натиск върху заплатите на фона на затегнатия пазар на труда". В анализа се посочва, че разходите за труд на единица продукция са нараснали с 27.4% от 2020 г. до 2023 г., което е доста над нивото в еврозоната от 9.5%. "Съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България в дългосрочен план", посочват от ЕЦБ, като обясняват, че процесът на догонване вероятно ще доведе до по-висока инфлация в страната спрямо средната в еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите равнища тук все още са значително по-ниски.

Преглед на оригинала

От ЕЦБ дават и интересен коментар в по-дългосрочен план. Според тях, за да се предотврати натрупването на прекомерен ценови натиск и макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен от подходящи политики. "По-конкретно, докато почасовите разходи за труд в България все още са най-ниските в ЕС, растежът на заплатите трябва да бъде в съответствие с този на производителността, наред с други неща, за да се запази ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за чуждестранни инвеститори."

Свой прочит направи и управителят на БНБ Димитър Радев. Той заяви в интервю за БТА, че е необходимо да овладеем устойчиво фискалната експанзия, тъй като тя действа проинфлационно. В контекста на 2024 г. това означава намаляване на бюджетния дефицит с около 1% от БВП. Според Радев сценарият България да е в еврозоната още през 2025 г. може да се сбъдне, но "при едно условие: проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие".

Всичко останало е ОК

Страната изпълнява всеки от останалите три числови критерии. Единият е за стабилни публични финанси, като тук се гледат ниво на бюджетния дефицит и на държавния дълг. През миналата година бюджетният дефицит беше 1.9% от БВП, т.е. доста под референтната стойност от 3%, а съотношението дълг/БВП е 23.1% - отново доста под референтната стойност от 60%. От ЕК все пак вметват, че "въпреки ниското прогнозирано ниво на дълга до 2034 г. (41% от БВП), рисковете за устойчивостта на дълга на България изглеждат средни в средносрочен план.

Според ЕЦБ пък качеството и ефективността на капиталовите разходи следва да бъдат подобрени, включително чрез дългосрочна инвестиционна стратегия. По-нататъшното намаляване на пропуските в събираемостта на данъците и неформалната икономика, подобряването на резултатите на държавните предприятия, както и повишаването на ефективността на разходите според тях също са важни мерки.

Българският лев участва в ERM II от 20 юни 2022 г. През референтния период левът не показва отклонение от централния курс, посочват от ЕЦБ. Но и обръщат внимание на факта, че България беше поставена в "сивия списък" за пране на пари на FATF (глобалният надзорен орган Financial Action Task Force). От ЕЦБ отбелязват, че в момента България работи за излизане от списъка и се насърчава да ускори усилията си за изпълнение на елементите на плана за действие, който е бил приет.

Страната покрива и критерия за конвергенция на лихвените проценти. За наблюдавания период дългосрочните лихвени проценти в България са средно 4%, или под референтната стойност от 4.8%.

И ЕЦБ, и ЕК посочват, че българското законодателство е съвместимо с правото на ЕС и на Европейската система на централните банки.

Източник: Капитал

Тагове : ЕК , България , хоризонт ,