В демократичните държави се прилагат три основни електорални системи – мажоритарна, пропорционална и смесена. Мажоритарната и пропорционална системи в чист вид се прилагат сравнително рядко.
При мажоритарната система победителят в един район печели всичко, загубилият – губи всичко.
При пропорционалната се гласува за партия и нейната листа от кандидати. Всяка партия излъчва толкова представители, колкото гласове е получила – т.е. пропорционално на тях.
Съществуват и смесени системи, които имат елементи от мажоритарната и пропорционалната система.
При мажоритарната избирателна система изборите се печелят от кандидата, получил мнозинството от гласовете на избирателите в даден избирателен район или в национален мащаб. Мажоритарната система позволява на избирателите да гласуват за дадена личност и да се влияят по-малко от неговата партийна принадлежност. Тази система има две разновидности. Първата е проста мажоритарна система с относително мнозинство, при която печели този кандидат, който получи най-много гласове в изборния процес, независимо от броя на кандидатите. Основен принцип на системата е, че победителят печели всичко, а победеният губи всичко. При този тип МИС е възможно победителят да спечели с до 30-35 % от гласовете подадени в района, стига всеки един от останалите кандидати да има по-нисък вот. Такава се прилага в САЩ, Великобритания и Канада.
При вторият вариант мажоритарна система с абсолютно мнозинство съществува изискването спечелилият кандидат да получи абсолютно мнозинство от подадените гласове (50 +1), за да спечели изборите. За достигането на този резултат се въвежда втори тур, ако на първи тур от всички представили се кандидати никой не получи абсолютно мнозинство. При тази МИС кандидатът се състезава с всички останали кандидати едновременно. За да спечели мандата, резултатът му трябва да е по-голям от сбора на резултатите на опонентите му. Такива у нас имаме в случая при избор на президент и кметове.
Че при мажоритарния вот има силно персонифициране на предизборната борба, като избирателите се водят главно от авторитета на избирания. Инак мажоритарната избирателна система обикновено раздробява националната политическа система и стимулира формирането на локални партии. Предизборната кампания е за всеки регион и избирател, което я прави по-скъпа и често я изражда в купуване на гласове. Въздействието върху избирателите е тотално и включва агитация от врата на врата за всеки.
Че при тях има голяма загуба на гласове. Тази загуба идва оттам, че гласовете, подадени за съответния кандидат се губят. Допринесли за вота са само гласовете за избрания. При това загубени са гласовете не само за неспечелилия, загубени са гласовете за кандидата, който печели, но не са му били нужни за победата. Тази загуба на гласове е отклонение от равното избирателно право. Мажоритарният избор е в това, че в избирателния район печели този кандидат, спечелил най-много гласове, без разлика коя партия го издига
Пропорционалната избирателна система, създадена да компенсира недостатъците на мажоритарната, е приложена за първи път през 1889 г. в Белгия. При тази система се гласува за партия, а не за отделен кандидат. Кандидатите са подредени от партиите си в листи и в парламента влизат тези кандидати, които са на челните места, съобразно процентът на получените гласове за партията. Тази система се прилага в различни варианти в отделните страни, като най-известни са два. При първият вариант на системата се предлагат твърди листи, при които партиите подреждат списъкът с кандидатите си и на практика определят кой персонално ще влезе в Парламента. Съществуват и „гъвкави“ варианти, при които избирателите имат възможност да преподреждат листите и да посочват кой от кандидатите да застане начело
Oсигурява по-добро представителство на основните социални интереси в парламента, предотвратява възникването на политически мнозинства в парламента, не отговарящи на истинските предпочитания сред електората, поощрява формирането на парламентарни мнозинства по пътя на преговорите и основани на базата на компромиса и консенсуса, преодолява опасността от монополизиране на политическия живот в някои големи партии
Че се нарушава връзката между избирател и избраник, поради опосредстващата роля на политическата партия и партийните листи. Води до прекомерно раздробяване на парламентарното пространство и трудно създаване на МС, което води до създаване на неочаквани коалиции. Методиките за разпределение на мандатите са доста сложни и трудно се разбират от обикновения човек. Сигурността на политическите представители не мобилизира избирателите на слабите партии
СИС се установяват след ВСВ. Тяхната цел е да бъдат обединени предимствата на МИС и ПИС. СИС се използват за избор само на колективни органи. Регистрират се отделни кандидати и партийни листи. При СИС избирателите гласуват и за кандидат, и за листа. Има основно два вида СИС, в зависимост от начина, по който се смесват МИС и ПИС
Такава беше системата за избор на ВНС през 1990 г. От 400 депутати 200 бяха избрани от едномандатни избирателни райони по МИС, а другите 200 от 28 многомандатни избирателни района (сегашното областно териториално деление). Избирателят има 2 гласа – 1 мажоритарен избор и 1 за партийна листа в многомандатен избирателен район.
Пример е избирателната система за избор на Бундестаг в ФРГ. В отделните провинции гражданите гласуват за партийни листи и за отделни кандидати на партии. Отделните кандидати се борят за мажоритарна победа (печели този, който има най-много гласове), но кандидатът се счита за избран, ако партията му е спечелила достатъчно мандати на пропорционалния вот. Немската система се копира в различни варианти.
СИС са сложни и трудно се разбират от избирателите, които имат 2 гласа: 1 мажоритарен, 1 за 1 партия и т.н.
Статията е част от програмата на MOVE.BG в подкрепа на изборна реформа "Изборите: посока бъдеще".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай