Доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика пред SafeNews прогнозира, че правителство ще има. Според него то ще бъде с продължителност на мандата като този на кабинета Денков. Поканен да коментира юнския доклад на Световната банка, доц. Станчев каза, че в него България стои сравнително добре.
Всичко е нормално. Важно е България да са сравнява с подходящата група страни. Тогава, когато България се сравнява с развитите икономики и тези с висок доход, а страната ни от миналата година вече е там, на фона на тези страни България изглежда относително добре. За изминалата и за тази година предвижването за тези страни е малко над 1,5%. Има 0,6% ръст на икономиката, а догодина 1,9%. Така България ще бъде по-добре от другите страни с висок доход. Висок доход означава БВП на човек от населението около 14 800 $.
За страните, които споменахте – Западните балкани, Македония и т.н., донякъде е нормално да растат по-бързо. Те се намират на по-ниско ниво на изравняване на цените и стандарта на живот от страните с висок доход, обясни доц. Красен Станчев.
И в България беше така и все още е така, доколкото е в ЕС, в групата с висок доход, но все пак е в долната граница, граничеща с Румъния. В целия регион Световната банка не дели държавите така, както сме свикнали. Но за Европа и Централна Азия България също е сравнително добре. Независимо дали ще се изпълнят прогнозите за региона, според които средният икономически растеж за следващите години ще бъде около 3%. В сравнение с годините от 2000 г. до 2009 г. за България този икономически растеж е доста нисък. Той е 2,2 – 2,3 пъти по-нисък, отколкото средния икономически растеж за България между 2000-та и 2008 г.
Доц. Станчев, притеснителна ли е перспективата пред страната ни?
В региона на Централна Азия и Европа основната динамика на икономическия живот се определя от войната между Русия и Украйна. Включително за самата Русия. Има актуализация за данните на миналата година. Ръстът на икономиката на Русия е около 3,6%, макар никой да не го очакваше. Донякъде това е нормално. Ръстът на икономиката на Украйна е 5,6%. Това, което изглежда като нещо добро, всъщност е нещо много лошо. За Русия икономиката е преминала на военни релси и това е единственото, което се е разширило. Търговията също, защото цените до голяма степен се променят. За Украйна ръстът от 6% се обяснява с непрекъснатото ремонтиране на онова, което е разрушено. Има и друго, което методиката на Световната банка, пък и макроикономиката много трудно измерва. То е загубата на потенциала.
Русия губи по 11 млрд. на месец поради дезертиране на хора. Мъжете, избягали от войната, са около 1 млн. Не е много за икономика с 1 трлн. и 100 млрд., но все пак е много важно.
А Украйна 6 млн. са напуснали страната. Това води до голям проблем за периода на и след войната. Рисковете за нашите страни в Европа са свързани с войната. Централна Азия може би също печели от войната. Т.е. страните от Евразийския съюз. Става дума за тези, които са включени в доклада. Докладът на Световната банка се занимава с група страни в определени региони. Страните от Евразийския съюз винаги са търгували със света и Европа отколкото с Русия. И увеличиха вноса си от Европа приблизително два пъти. Почти със същата стойност се увеличи и износът на тези стани към Русия. Т.е. по някакъв начин се заобикаля онова, което различните икономики, демокрациите и страните с върховенство на закона се опитват да наложат чрез санкции като ограничение на стопанския и военен потенциал на Русия.
За какво ни предупреждава юнският доклад на Световната банка?
Докладите на Световната банка и на МВФ не могат да бъдат достатъчно откровени. Има политически език, който се спазва. Но предупреждението са големите разлики между страни с нисък доход, където има относително високи нива на икономическо развитие, и страните с висок доход, където имате ниски нива, ниски темпове на развитие. Проблемът, който възниква, е, че последната група може да се опита да ограничи по някакъв начин конкуренцията от възникващите пазари. А когато това стане, не е много добра перспектива за развитието на света.
Отделно докладът говори за бюджетни проблеми на т.н. малки страни, в които не е България. Това са страните с население под 1млн. души, обръща внимание Красен Станчев.
Проблемите за тях произтичат от много фактори, но най-вече от ограничения потенциал и относителната липса на конкурентост на тези икономики. Ако сте Андора, вие сте предимно туризъм. По-добре е тези икономики да бъдат глобализирани, което става трудно. Ако сте Малдивите, е само туризъм. Ако сте Гана, която не е малка, но е с най-нисък доход. 6-7% от нейната икономика зависят от производството на какао. И когато ЕС въведе мерки по Зелената сделка, отнесени към производителите на какао, тогава политиката на ЕС ще се окаже пагубна за живота в Гана. И тя ще се обърне за помощ или към Световната банка, или към Китай.
Друго, което се наблюдава като тенденция, е увеличаване на дела на публичните инвестиции съответно на държавните поръчки в церия свят. Което означава, че едно от големите предизвикателства е разумното управление, както и в България, на публични инвестиции на обществени поръчки.
Ако светът казва „сбогом“ на рецесията, ние на какво казваме „здравей“?
Не съм много сигурен, че светът казва „сбогом“ на рецесията. Не съм много сигурен, че ЕС и развитите страни казват „сбогом“ на рецесията. Възможни са всякакви рискови развития и те отново са свързани с войната на Русия срещу Украйна. Колкото повече войната се проточва и става окопна, толкова повече заприличва на първите 4 години от Първата световна война. Разликата е, че едната от страните има ядрено оръжие и не се знае, ако реши да го използва, какво ще се случи.
Това означава, че страните от ЕС имат приоритети, които Световната банка не може да ги назове дори, поясни доц. Красен Станчев.
Единият е увеличаване на военните разходи и военната помощ за Украйна. Защото това е единственият вариант, при който по-натам няма да има война. Нужна е победата на Украйна. Второто нещо, което е, че когато увеличавате военния бюджет, трябва да съкратите парите за него от някъде другаде. И понеже европейските страни нямат кой знае каква възможност да съкращават от разходи, ще им се наложи да съкращават от всичко, наречено социална държава. Това ще бъде политическо решение. Защото когато хората са свикнали на относително социална държава, те привикват към това като към наркотик.
България е пред съставяне на правителство. Какви са рисковете и очакванията пред него?
Правителство ще бъде съставено. И няма да бъде кратко. Ще бъде с продължителност на мандата като този на предишната коалиция – на кабинета Денков. Основният им риск е продължаване на предизборната кампания. Ние го изживяваме вече 3 години, поради поредността на различни избори. Но продължаването на предизборната кампания означава разхлабване най-вече на бюджетната дисциплина. Това не е добра перспектива, защото рано или късно ще се влезе в ситуация на неуправляемост на публичните финанси. А до 2020 г. България беше една от страните с най-добри показатели в ЕС. Оттогава насам не е с най-добрите. Но има възможност, ако нещата продължават по същия начин, да се стигна до допълнително влошаване на публичната сфера и в частност на публичните финанси.
Автор: Цоня Събчева
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай