Черешова задушница е една от трите големи задушници, които православните християни почитат. Всяка година тя се отбелязва на различна дата. Обикновено през месец май или юни, но винаги в съботния ден преди Петдесетница – петдесетия ден след Великден, когато се отбелязва слизането на Светия дух над Света Богородица и Апостолите. Причината да наричаме тази задушница Черешова е лесно разбираема – това е сезонът, в който зреят черешите и вишните, а както на всяка задушница църковните камбани бият равномерно, отмерено в траурен ритъм, като ни напомнят, че в този ден трябва да се погрижим за душите на мъртвите.
Прието е да се провеждат църковни заупокойни служби, както и обща панихида за всички починали.
Чрез богослужението в храма измолваме прошка от Бога за прегрешенията на нашите покойници, за които те не са успели да се разкаят приживе. На този ден християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават т. нар. „подавки“ на хората, които присъстват, както и на посетителите при съседните гробовете „за Бог да прости“. Смята се, че така душите на починалите получават застъпничество от живите хора, независимо дали те са роднини, просто близки, приятели или дори непознати.
На Черешова задушница е прието да се раздават череши, жито, домашно приготвена питка и всякакви други сладки и соленки, които покойниците са обичали да похапват преживе. Определено най-важните съставни части на подавката са ритуалният хляб (питка) и вареното жито. Има многобройни рецепти за ритуални питки, но два елемента се смятат за задължително да бъдат включени в тях – мляко и яйца.
Има поверие, че именно на този ден душите на мъртвите се спускат от небето и се нареждат около трапезата, за да могат да си вземат от храната, която е оставена там. Затова и на Черешова задушница винаги се оставя едно място около трапезата. Първата хапка не се изяжда, а се оставя на земята.
Първата глътка вино не се отпива, а се излива на земята с думите „За Бог да прости“. Има райони в страната, в които съседите разменят помежду си брашно и сол. Това се прави, за да могат греховете на покойника да се опростят. За една календарна година обикновено задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай