Средният резултат за страните в региона на Източна Европа и Централна Азия се запазва на нивото от предходното издание на индекса, при минимално повишаване на показателя за бюджетна прозрачност с един пункт в глобален мащаб. Наблюдава се обаче тревожен спад в изготвянето и достъпността на т.нар. бюджети за гражданите – ключов инструмент, с който правителствата могат да направят данните и провежданите политики, заложени в бюджетите по-достъпни за широката публика хора. Също така за първи път от 2017 г. насам намалява броят на държавите, в които се публикуват данни за текущото изпълнение на бюджета в рамките на годината. Проучването установи също така, че започналото през пандемията отслабване на ролята на законодателните органи в бюджетния процес и надзора върху работата на изпълнителната власт продължава.
„Продължаваме да наблюдаваме скромни подобрения в бюджетната прозрачност, въпреки че неблагоприятните развития в някои страни“, заяви Дейвид Робинс, ръководител на изследването „Отворен бюджет“. „Редица държави обаче показват, че напредъкът е възможен, когато има политическа воля за това. Правителствата могат да възстановят общественото доверие в способността си да изпълняват задачите си, като отворят бюджетния процес за пълноценно участие.“
Притеснителен остава изключително слабият глобален резултат по отношение на гражданското участие в процеса на формулиране на бюджетните приоритети, залагане на политики и наблюдение на изпълнението на бюджетите.
България отчита подобрение в оценката си в международния Индекс „Отворен бюджет“ до 79 пункта. Това е около и малко над средната стойност за страните-членки на ОИСР, като страната остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100) - за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за публичните финанси. От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 г., през 66 през 2017 г. и 71 през 2019 и 2021 г. В настоящото издание индексът поставя в групата с най-висока прозрачност Република Южна Африка, Швеция, Нова Зеландия, Мексико и Норвегия, както и две страни от региона – Грузия и Молдова.
Резултат на България в международното изследване “Отворен бюджет”
Като цяло, България предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Позитивна тенденция в последните години е изготвянето и публикуването на т.нар. „бюджети за гражданите“ – документи, представящи в кратък и разбираем формат най-важното в отделните фази на бюджетния процес. Същевременно, страната може да постигне бърз напредък, като разшири обхвата на данните и индикаторите, включени в доклада за изпълнение на бюджета за полугодието. Това е особено актуално в години когато на динамично променящата се глобална среда могат да наложат актуализация на бюджетните планове.
За България е изключително важно правителствата, независимо от моментната политическа конюнктура, да изготвят, приемат и публикуват всички документи от бюджетния процес според предвидените в закона изисквания и срокове. Това се отнася както за проектите за средносрочна бюджетна прогноза – каквато и тази пролет не бе приета и публикуваната през април – така за проектобюджета, който трябва да се представя до края на октомври за обсъждане в Народното събрание, така че да бъде приет от законодателя до края на годината, съгласно Закона за публичните финанси и най-добрите световни практики.
Индексът „Отворен бюджет“ 2023 показва и че повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетния процес. България отчита стойност от 26 пункта – без промяна от предходното изследване - което е над средната глобална стойност, но въпреки това показва слаба възможност за участие. Най-добри практики индексът отчита в Южна Корея, Обединеното кралство и Нова Зеландия. Подобрението в България може да дойде чрез създаване на допълнителни механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета в рамките на отделните звена на изпълнителната власт.
Оценката общо за отчетността и контрола отчита леко влошаване от предходното издание на индекса, като с 54 пункта България се нарежда в групата страни, които все пак имат изградени „адекватни“ механизми. Водещи в глобалния индекс с добрите си практики за отчетност и контрол Норвегия, Южна Корея и Чехия. България попада в групата на 71 страни, в които инструментите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се считат за „адекватни“ с резултат от 78 пункта. Капацитетът на парламента за ефективно участие и контрол обаче се запазва на ниско равнище, като особено слабо е представянето в областта на контрола от законодателната власт при изпълнение и отчитане на бюджета. Политическата нестабилност през последните години води до пренебрегване на редица изисквания и срокове за обсъждане и приемане на пакета бюджетни закони от народното събрание.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай