Първото отпразнуване на 11 май се провежда през 1856 г., когато пловдивското училище се сдобива с икона на светите братя. По идея на Йоаким Груев, споделена в дописка до „Цариградски вестник“ и в писма до други учители в страната, датата 11 май започва да се чества като празник за всички учители и ученици. А когато през 1860 г. в Пловдив е отворена нова църква, от училищен – празникът се превръща във „всеобщ народен Великден“ и постепенно се пренася из цяла България. Тезата придобива популярност и в научната литература.
След Освобождението Денят на славянските равноапостоли Кирил и Методий, определян като „най-великият празник за цялото славянство“, се превръща от църковен в официален държавен празник. В София той се чества ежегодно с архиерейска служба в църквата „Св. Крал“ и молебен/водосвет на пл. „Александър I“ обикновено в присъствие на царското семейство, дипломати, министри. Обичайно директор или учител от някоя столична гимназия, или университетски преподавател, произнася реч, а вечер се организира градинско увеселение с традиционни хора, песни и музика. В страната празникът се чества също тържествено, с молебен в църквите.
Година след година празникът става все по-тържествен и с повече мероприятия. Така през 1914 г., след водосвета, Университетът организира Кирило-Методиевско утро в Народния театър, а на следващата година е организиран във Военното училище концерт, „небивал по
своята импозантност“. Започват да се провеждат и шествия от Орлов мост до пл. "Света Неделя".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай