С изпълнителният директор на "Дунарит" инж. Петър Петров разговаря Румен Николаев
В навечерието сме на 121-та годишнина на Дунарит, като заводът и работещите в него се радват на добри производствени и финансови резултати. Освен международната обстановка, заслугата за това е и на работещите във фирмата. Какви са всъщност тези резултати?
За Дунарит изминалата 2023 година е най- добрата в историята на завода. По предварителни резултати за първото тримесечие, 2024 г. ще бъде по- добра от предходната година.
Колкото до международното положение и това, че то се е отразило също благоприятно на бизнеса - шансовете в живота се появяват през определен период от време. Въпросът е да може да се възползваш от тях...
В момента Дунарит работи с пълен капацитет...
Няма да преувелича, ако кажа, че работим на предела на капацитета и възможностите си.
За да бъде конкурентноспособно едно производство, се работи за модернизиране на съществуващото, и създаване на нови изделия и продукти. До каква степен това се случва при вас?
Заменяме по-стари и по-нископроизводителни машини с по-нови, стараем се да създадем работна среда, която да предразполага за работа... стъпка по стъпка вървим към средно и над средно европейско ниво. Имаме планове, имаме и мечти, към които се стремим и ги следваме.
Вече говорихме за един от проектите- този за производство на актуалните повече от всякога 155-милиметрови боеприпаси. На какъв етап е сега?
Този боеприпас наистина може да се сравни с „Цвят на годината” на една русенска компания- много актуален, всички казват, че го правят, независимо че нямат капацитет и възможности.
„Дунарит” вече извървя първата стъпка и сега правим втората- промени в основното оборудване. Вече сме на последния етап- инсталират се необходимите за производството възли, правят се настройки и се експериментира.
Кога смятате, че ще добие завършен вид?
До месец сигурно ще е в експлоатация, но няма да може да произвеждаме готов продукт, а само част от изделието.
Все пак, пазарът не го ли иска?
Така се говори, но реално трябва да се докаже, че го иска.
Но Европа постоянно говори...
... „говориИ е ключовата дума. Европа говори година и повече- милион боеприпаси, оказаха се 300 000. Реално и тези снаряди не се произведоха, а се извадиха от складовете.
Като стана въпрос за складове - България освободи своите складови запаси. Кога и как ще се възстановят?
На този въпрос най-добре ще Ви отговорят от публичните държавни предприятия. Публична тайна е, че такова е само едно.
Боеприпасите са извадени от резерва, а кога и как ще се възстановява?
От данните, които бяха публикувани, стана ясно, че само това предприятие ще ги възстановява, а то реално ще може да го направи след години, може би десетки години.
Иска ми се да вярвам, че това, което е извадено, няма да намали „боеспособността на българската армия”.
„Дунарит” остана като една емблема на българското производство от отбранителната индустрия. Това води ли до интерес на други фирми за кооперирани производства. Сещам се за сериозната поръчка от индийскта държава, която неотдавна приключихте?
Клиентите са различни. Ако говорим за Индия, те обявяват големи поръчки, но са по-нарядко, докато други клиенти искат по-малки количества и закупуват по-често. Последните са ни постоянни клиенти и се стараем до откликваме и изпълняваме техните желания.
Прозводството на боеприпаси е специфично и изисква голяма прецизност. Как успявате да обезпечите това производство с необходимите кадри?
Хайде, пак на болната тема... Не вярвам да е останал някой да си мисли, че ще може да вземе нов кадър, когото да включи директно, в което и да е производство.
Едно от нещата, които успяхме да развалим в нашата държава, е професионалното образование. Затова търсим и намираме хора, които имат желание за работа и си ги подготвяме на място. Ако трябва, пращаме ги да учат... Не смятам, че сме стигнали дотам, че да си внасяме работници, поне в нашия бранш.
Времето за обучение на различните кадри е различно. Най-масово, необходимото време да се навлезе в работата при производството, са няколко седмици. Докато за инженерно- техническия персонал е доста повече. А и да не забравяме тенденцията за обучение през целия живот.
Имаме стипендианти, няма ограничения откъм специалности.
Не смятам, че има основание да се говори, че от младото поколение нищо не става. Помня на времето, че и за нас така са говорили. Само че тогава проблемите бяха други, дискотеки, дълги коси- сега са телефони, изкуствен интелект, опиати и др.
Въпросът е да намериш мястото за човека, което да му хареса. Както и да прозвучи, аз не плача за кадри...
За каквото и да си говорим, става въпрос за пари. А при Вас възнагражденията , както наскоро писахме, минават средното за страната. .
Така е, ако искаш да привлечеш хора, които имат желание и искат да работят, трябва да предложиш условия над средните. Това важи както за частния бизнес, така и за администрацията, местна или държавна.
Както се казва, това е необходимо, но недостатъчно условие. Има „екскурзианти”, които се местят от фирма във фирма. Като видя автобиография на кандидат за работа около 30 години и вече е бил на 10-15 места, спирам повече да чета- не ми трябва такъв човек, независимо какво и колко може.
Така че освен финансовото измерение, има и други неща, които характеризират работника и служителя- среда, колектив, междуличностни отношения.
Как изглежда статистиката в завода по отношение на работещите, които са с 10 и повече години стаж, единствено тук?
Категорично са над половината. А част от тях, динозаври като мен, са работили единствено и само в „Дунарит”. От инженерния персонал, от по-старите колеги, 75-80 на сто „Дунарит” им е единственото работно място.
А има ли и колко са потомствените машиностроители?
Има и трето поколение- дядо, син и внук – поне 3-4 са фамилиите. А тези- бащи и синове са доста повече...
В тази връзка е интересно какви хора развиват развойната дейност в „Дунарит” в момента, както и формата, под която се създават новите изделия?
Някога беше институт, сега дейността се развива в две направления, наследили инженерните дирекции- машиностроително и специално производство. С тази дейност са ангажирани около 30 души в момента. И за отбелязване е, че това са млади на възраст специалисти- между 30 и 40 години.
Полагаме грижи и гледаме да създаваме условия за всички да покажат и развият своя интелектуален капацитет, а това в даден момент се възнаграждава. Част от тях решиха все пак да проверят дали „Дунарит” е най- доброто място за работа- ходиха нанякъде и сега отново са при нас.
С тази дългогодишна история и традиции „Дунарит” изнася своята продукция не само в Европа. Да не питам за държави, но поне за контитенти ще може ли да кажете?
Изделията на „Дунарит” стигат до 5-те континента на света. Благодарение на опита, качеството, мениджмънта, доверието, което е създавано с времето...
Но не е ли нещо сбъркано, на този фон българската държава да не купува продукция на „Дунарит”?
Да, явно това е някакъв абсурд. Държавата се въоръжава- нови самолети, кораби, бронетраспортьори... Всяка една държава би заложила тази техника да бъде оборудвана с боеприпаси, които да се произвеждат на място. „Дунарит” може да произвежда авиобомби за дългочаканите F16, но никой не мисли явно в тази посока. А както виждаме, договорите може да бъдат променяни, но за съжаление, не в наша полза. Неясно защо изборът и закупуването на скъпоструваща военна техника не се прави от експерти и специалисти от военното и от икономическите ведомства, а чрез политическо решение...
И да се върнем в завода- създадохте един детски кът, който наистина през лятото е рай за децата на работниците. Работихте да се разкрие детска градина, която да бъде целогодишна. Докъде стигнахме?
За съжаление административни пречки не позволяват на този етап да се разкрие детска градина. А това би улеснило значително работещите млади хора при нас. Този детски кът е предпоставка повече деца да се раждат . Работим да имаме детска градина, въпреки законовата съпротива на институциите.
Да завършим все пак оптимистично- има повод за това- утре ще подарите празничен концерт на вашите работници и служители. Какво включва той?
Тази година отбелязваме 121 годишнината в Арена Русе. Основно ще бъде концерт на Орлин Горанов и Кристина Димитрова, както и местни изпълнители и артисти. И да не забравя- децата на нашите работници и служители от детския кът също ще ни поздравят.
Дружеството е основано през 1903 г. като фабрика за барут. През 1947 г. е национализирано и преименувано на Държавна фабрика "Дунарит". От 2005 г. предприятието функционира като частно акционерно дружество.
Фирмата минава през различни етапи на развитие. Благодарение на квалифицираните кадри с голям опит в производството на специална продукция през годините са усвоени различни изделия. Успоредно с военните продукти започва производството на продукция за граждански цели: оборудване за зъботехнически лаборатории, машини за поддръжка и ремонт на релсови пътища, автомобилни уредби за ВВГ "Пропан-бутан", пластмасови детайли и инструментална екипировка.
Днес "Дунарит" АД е познато на международните пазари като дружество с традиции.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай