- Здравей, тате!
- Здравей, моето момче, как беше в училище днес?
- Горe-долу. Нямам оценки. Искам да те питам нещо. Имаме едно момче в класа, болен е. Трябва да го оперират в Германия.
- Много ще се радвам, ако се оправи.
- Събираме пари за него. Почти всички в училище дадоха.
- Браво! Вие сте супер!
- Така си е. Учителката каза, че вече сме дарили десетки хиляди.
- Страхотно.
- И аз дадох.
- Разбира се, че ще дадеш.
- Не само един ден, всеки път като ми оставаха пари, ги пусках в кутията.
- Гордея се с теб.
- По мои сметки са към 16 лева. Знаеш ли кой е Стивън? Един с модни дрехи, все със скъпи телефони.
- Не се сещам.
- Баща му има строителна фирма, нещо правят с кмета.
- Да, сетих се, взимат обществени поръчки.
- Знаеш ли с колко идва на училище? По 50 лева му дават на ден. Чуди се за какви глупости да ги похарчи.
- Е, ние на теб няма да ти дадем толкова.
- Аз не ти искам увеличение на джобните. Знаеш ли той колко даде за лечението?
- Няма как да знам.
- Два лева. Все едно да отбие номера. И се хилеше глуповато.
- Искаш да ме питаш защо, при условие че ходи с десет пъти повече пари от теб, не му пука за хората? Според мен е възпитание. Това е видял вкъщи. Хора, които пилеят парите на другите, не са особено сърдечни.
- Тате, аз постъпих добре, нали?
- Разбира се, вече ти казах, че се гордея с теб, ще те похваля пред майка ти. И пред много, ама много други хора...
- Значи ще имам шестица на матурата, нали? Понеже направих нещо хубаво?
- Хаха, ще имаш шестица на матурата, понеже учи много. За доброто, което си направил, не очаквай награда. Ти за награда ли даде парите? Или понеже искаше момчето да е добре?
- За момчето.
- Видя ли? Ето за това си добър човек. Нека да ти разкажа за Вселената, или поне за моето разбиране за нея. Тя е един съвършен механизъм. И всеки получава заслуженото.
Но не веднага. Трябва да мине време, за да се задвижат сложните механизми на съдбата. Време, което ти не трябва да прекарваш в очакване да ти се случи нещо хубаво.
- А какво да очаквам?
- Нищо. Не очаквай нищо. Прави добро, помагай, но не искай нищо в замяна. Това е единственият начин. Това ще те направи ЧОВЕК. Очакването, надеждата да ти се случат хубави и приятни неща само ги забавят. Понеже, докато ти чакаш, Вселената също чака. В един момент ти почваш да се разочароваш - колко хубави неща правя, а не получавам нищо. От всичко това Вселената чува само: НИЩО. Затова прави нещата с ВЯРА. Вярвай, че заслужаваш най-доброто. Но не го очаквай . Нека те изненада приятно. И когато това се случи, а то неминуемо ще се случи, направи само едно - кажи БЛАГОДАРЯ. Понеже благодарността е силно послание. То ще се чуе... Разбираш ли какво ти казвам?
- Горе-долу.
- Ще ти го обясня само с един израз, много стара поговорка, мъдрост, стигнала до нас през вековете: ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН, ПЪК ДА СТАВА КАКВОТО ЩЕ! Понеже съдбата помага на подготвените. Сега разбра ли ме?
- Да! Утре ще дам всичките си пари в кутията!
- Хахаха, браво. Защо?
- Ей така, искам да се оправи! Искам пак да играем футбол с него!
- Нали знаеш колко те обичам? Ще разкажа това, което си говорихме, на майка ти.
- Защо?
- За да я зарадвам, разбира се. Трябва да знае, че е възпитала истинска личност. Със сърце. Понеже това е сега нашата цел, моята и на майка ти. Да направим теб и брат ти хора. Утре искам нещо да хапнеш в училище, и парите, които ти останат, ги дай! Разбра ли?
- Аз и вкъщи мога да хапна.
- Добре, вземи тогава тези пари и ги пъхни в кутията. И пак хапни, нали?
- Добре. Само да те питам още нещо - какво се случва с лошите хора? Тези, които не помагат.
Или по-зле - които вредят на другите?
- Знаеш, че има и такива. Опитът ми е показал, че съдбата удря по най-близките им.
- Лоша работа. Тате, трябва да ти призная нещо. Обаче не знам как да ти го кажа...
- Започни от началото. Няма от какво да се притесняваш. Много пъти съм ти казвал, можем да се оправим с всичко, стига да се подкрепяме и да сме честни един към друг.
- Добре тогава. Директорът иска утре да дойдеш в училище.
-Едва ли е за да те хвали?
- Ударих Стивън.
- Нали съм ти казал нещо? Грешно е да удряш хората. Насилието е последната мярка на некомпетентния, велик човек го е казал. Пък и не за това тренираш бокс, нали? Но ти не си го ударил просто ей така, кажи какво се случи?
- Знаеш го Митко, нали?
- Сирачето, дето баща му почина? И сега майка му ходи на две работи?
- Същият. Стивън го тормози от доста време.
- Защо?
- Заради дрехите и телефона и понеже е все свит.
- Казал съм ти да му помагаш, нали?
- Това и направих. Стивън го блъсна на земята и го ритна.
- Не го е срам! Ти какво направи?
- Десен прав в брадичката на Стивън.
- После?
- После влезе учителката и видя Стивън да лежи. Митко й каза какво е станало, обаче нали бащата на Стивън е основен спонсор на училището...
- Нещо друго?
- Еми майката на Стивън дойде, развика се, заплашваше, че ще ни съди, че ще видим ние... Стивън рева като магаре.
- Не се притеснявай нито от Стивън, нито от майка му, нито от директора. Направил си нещо правилно. Защитил си паднал на земята човек, някой, който е имал нужда от твоята помощ. Очакваш ли награда?
- Нищо не очаквам.
- Правилен отговор. И още нещо - ако нещо такова пак се случи, не го нокаутирай, чу ли?
Нали си гледал Спайдърмен? Какво каза чичото на Питър? Голямата сила върви с голяма отговорност. Просто застани между двамата. И ако Стивън ти посегне, знаеш какво да правиш...
- Няма да ми посегне. Сега, като ме погледне, и се свива.
- Така е, насилниците никога не нападат превъзхождащи ги. Те търсят по-слаби, за да избиват комплексите си. Такива хора никога не успяват, никога не постигат вътрешен мир.
Отвътре са празни. Само лъскава обвивка. Те носят много негативна енергия със себе си и привличат лошото. Стой далеч от тях.
- Ясно. Обаче от сега нататък и те ще стоят далеч от мен, или поне Стивън.
- Ето един урок, който Стивън получи днес - насилието поражда насилие. Веднага си е намерил майстора. И тази история ще разкажа на майка ти.
- Няма ли да се кара?
- Мисля, че не. Тя ще знае, че си постъпил правилно.
- Ще играем ли днес?
- След като си научиш.
Автор: Луи
Редакция: обекти.бг
https://www.storieslui.com/infobg/6
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай