На 6 май почитаме Св. Георги Победоносец – Ден на храбростта и Българската армия.
6 май е и Празник на град Русе, като се отбелязва за първи път през 2002 г., когато на 12 април Общинският съвет гласува предложението Гергьовден да стане официален празник на града. Избран е, тъй като Св. Великомъченик Георги Победоносец, който е сред най-почитаните у нас светци, се счита за покровител на Русе. А русенци отбелязват този ден дълго преди да бъде обявен за официален празник на града. В миналото хората са обличали празничните си дрехи и са излизали, а магазините са били окичени с цветя и знамена.
Тази година военен парад в столицата няма да има, тъй като Гергьовден съвпада с Великден.
Агнешко, маруля, репички са задължителни атрибути на гергьовденската трапеза. На днешния ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра
Св. Георги е роден в Кападокия (Мала Азия). Като талантлив пълководец едва 20-годишен получава висока военна титла. Той става страстен привърженик на Христовата вяра. По тази причина през 288 г. по времето на император Диоклетиан е подложен на жестоки изтезания и след това обезглавен. Канонизиран е като светец-покровител на войната и войската. Народните поверия и легенди му приписват и ролята на змееборец и драконоборец. Именно този момент от битието на св. Георги е наложен от иконографията, където най-често св. Георги пробожда дракона с копието си.
Св. Георги е може би най-почитаният светец на българите. Той властва над нивите и стадата, от него зависи тяхното плодородие, затова е празник на скотовъдите и на земеделските стопани. На Гергьовден се коли агне, като жертва (курбан) на светеца-покровител. Обикновено се избира първото родило се мъжко агне, по-често бяло на цвят, по-рядко черно. Освен агне на трапезата се слагат обредни хлябове, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън, баница със сирене, яйца.
На Гергьовден се подновяват старите или сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели. Това потвърждава народното деление на годината: зима – от Димитровден до Гергьовден, и лято – от Гергьовден до Димитровден.
Като Ден на храбростта и Българската армия празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на МС
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай