Има сериозно увеличение на необслужваните заеми, показват нови данни на БНБ - за първото тримесечие на годината.
Ръстът е с повече от 10%. Докато за последната четвърт на 2023 г. кредитите с просрочие над три месеца са били на обща стойност 3.85 млрд. лева, сега сумата е 4.27 млрд. лева.
Това е още един сигнал, че на кредитния пазар в България има опасно прегряване - особено при жилищните заеми. В контраст със случващото се в цяла Европа у нас лихвите по ипотеките за дом остават редордно ниски, което води до продължаващ бум в тегленето на заеми.
През януари - март бpyтният ĸpeдитeн пopтфeйл нa бaнĸoвaтa cиcтeмa се е увеличил с 2,7 млpд. лeвa, като за първи път надминава 100 млpд. лeвa. Основната заслуга за този рекорд е именно на домакинствата - заемите за тях са нараснали с 1.8 млрд. лева.
Ще се спука ли балонът
Иĸoнoмиcти отдавна предупреждават, че в тези рекорди са притеснителни.
"Този растеж на кредитирането е нездрав - няма никаква с реалната икономика и с нормалното развитие на жилищния и строителния пазар. Балонът се надува и ако това наливане на пари на имотния пазар продължи, нещата няма да свърша добре, коментира още в края на март икономистът Георги Ангелов.
БНБ също многократно предупреждава за рисковете и периодично напомня на банките да са по-взискателни към клиентите, на които отпускат финансиране.
Според Георги Ангелов обаче само препоръки и предупреждения не са достатъчни, а централната банка трябва да вземе допълнителни мерки.
"Банките чупят за пореден път рекорди - само за за март са отпуснали 630 млн. лева нови жилищни кредити (без да отчитаме предоговорени кредити и рефинансирания) - за сравнение, през март 2023 г. тази стойност е била 454 млн. лева", коментира Лъчезар Богданов от Института да пазарна икономика, във Фейсбук. И допълва, че за първите 3 месеца на 2024 г. новоотпуснатите кредити са 1642 млн. лева, или с 49% повече от отпуснатите през първото тримесечие на 2023 г.
"Кредитната експанзия се превръща в макроикономически проблем, изкривяващ във все по-значима степен стопанските отношения и стимулите за насочване на капитал и предприемаческа енергия и структурата на пазара на труда", посочва експертът.
Десислава Николова, кредитен консултант, обръща внимание на друг аспект - банковите заеми всъщност растат като обем, но като брой намаляват. "Има повсеместен спад през първото тримесечие (слава богу), вкл. и при фирмените, и при кредитите за домакинства. Т.е. явно този ръст в стойността на кредитите е ценови/инфлационен, посочва Николова.
Още рекорди
Πeчaлбaтa нa бaнĸoвaтa cиcтeмa не спира да расте и ĸъм 31 мapт т.г. вече е 818 млн. лв. (с 4,3% повече спрямо година по-рано). Това се дължи да символичните лихви, понякога дори нулеви, които банките дават по привлечените пари. Така въпреки че и лихвите по заемите остават ниски, нетният доход - разликата между изплатените и удържаните лихви, е 1,4 млpд. лeвa. Печалбата на банките се допълва от 373 млн. лeвa събрани такси и комисиони.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай