Сряда, 30 Октомври 2024

Иво Христов: Българската политика заприлича на футболен шампионат, в който играчи се картотекират в разни клубове

 Иво Христов: Българската политика заприлича на футболен шампионат, в който играчи се картотекират в разни клубове
Публикация   29 Апр, 2024   /     akcent.bg   /     1117

Този мандат на ЕП не отговори на очакванията, смята евродепутатът

   Работата на този Европейски парламент беше да реагира на пандемията от COVID-19 и на войната в Украйна – той обаче не изпълни първоначалните заявки. Това заяви в интервю за Euronews България евродепутатът Иво Христов от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в равносметка на свършената работа през мандата си.

   „Не съм обещавал нищо, което беше много предвидливо от моя страна, тъй като работата на този парламент дерайлира вследствие на COVID-а и войната в Украйна. Той не изпълни първоначалните заявки – прие полезно законодателство в сферата на екологията, същевременно без да е разрешил проблемите в енергетиката, натовари с твърде много екологични изисквания производителите, в резултат на което европейската индустрия губи конкурентоспособност“, коментира Христов.

„Знаете убеждението ми: и партийният, и конституционният модел в България са в дълбока криза и се нуждаят от рестарт, от дълбока реформа“, каза още Иво Христов в ефира на Euronews Bulgaria.

   „Моето разбиране е, че в политиката са необходими ясни и устойчиви принципи. Ние сме за това – за да забождаме определени репери и да позволяваме на гражданина да прави своя избор. Опасявам се, че в българската политика – и в парламентарните листи, и на местно ниво – всичко се разиграва като във футболния шампионат. Разни хора се картотекират между два сезона в различни футболни клубове, в различни партийни семейства. Този политически живот е показателен за разпада на парламентарната република; той вече е нечетивен за гражданина.

   Той коментира и настоящите политически събития в България: „Видно е, че служебният кабинет бе създаден бързо, но зле, тъй като изборът на президента беше ограничен до няколко функции, част от които несъвместими със самия пост. Накрая бе избрана фигурата на г-н Главчев, който има ясно партийно минало. Срещу това негодуват същите тези, които реформираха Конституцията. Това е най-добрият атестат за провала на конституционната реформа. Същите аргументи – че не са имали време да я довършат – чухме навремето и за съдебната реформа, след което бе избран Гешев.

  Президентът не може да откаже указ. Той даже прояви характер с оглед съхраняването на някаква стабилност на властта и поиска мотиви за предложените промени в състава на кабинета. Би могъл да подпише и автоматично, каквато възможност съществува в сегашната Конституция, тя е недомислена на всички нива. Представете си, че всяка седмица някоя партия или бизнес кръг искат смяна на някой неугоден министър – това може да доведе до ускорена въртележка и разпад на кабинета.“

   Христов определи като „медийно внушение“ твърдението, че президентът иска повече власт.

   „Това внушение идва от политици, които отнеха неговата власт, за да си я присвоят. Те ограничиха правомощията му, посягат към регулаторите, искат да владеят и службите и направиха компромис, за да бъдат във властта. Същите тези казват, че някой друг иска повече власт, това е нелепо“, смята той.

   Според Иво Христов президентска република е единственият възможен изход.

  „В исторически план той се е доказал и в други страни. У нас връщането към изначалната редакция на Конституцията, ако Конституционният съд нихилира промените, няма с нищо да реши въпроса. Това ще ни върне към онази Конституция, която роди серия от непродуктивни избори.“

  Евродепутатът каза, че не смее да прогнозира дали ще има коалиция след изборите през юни: „Би могло да има, но тя ще бъде плод на толкова компромиси, че всички ще копнеем за нови избори. Да речем: коалиция ДПС, ГЕРБ и нещо си или коалиция от типа „сглобка 2“ – кое от двете би могло да ни зарадва? Нищо.“

   Относно състава на бъдещия Европейски парламент евродепутатът каза: „Не знам какво наричаме „крайни формации“. Намирам тези, които се обявяват за „война до победен край“, са възможно най-крайните. В момента това са традиционните партии в ЕП. Така или иначе, следващият парламент ще бъде много по-шумен, много по-контрастен, по-трудно ще изработва консенсуси, което най-вероятно ще блокира работата на европейските институции, и ще заседава в условия на война и кумулирани кризи. Към войната ще се прибавят възможна икономическа и инфлационна криза. Това ще постави парламента в много деликатно положение.“

 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още