Ситуацията около войната в Украйна доведе до спад в търговията, а оттам и товарите по Дунава. Това потвърдиха пред Акцент.БГ корабособственици и шефове на български речни пристанища.
От началото на годината драстично са спаднали товарооборотите, което най-вече се отдава на липсата на търговия с Украйна. Необяснимо защо обаче, никой от коментиралите ситуацията в момента не пожела да излезе с открита позиция или да говори с конкретни цифри. Но всички са единодушни, че бизнесът по Дунава в момента замира.
Основно от Украйна нагоре се превозваха метали, въглища, зърно. Сега украинските царевица и пшеница явно се превозват по море. Три от пристанищата, които са с различна собственост и на различни собственици, отчитат срив на обработените обеми товари през първото тримесечие на 2024 година. Само едно от тях е запазило обемите от миналата година, които обаче са под тези на 2022 година.
Три конвоя от по три шлепа вече три месеца престояват на пристанището в Констанца в очакване на какъвто и да е товар, с единственото условие да не е под себестойност на транспорта.
Освен значително намалелите обеми товари, ситуацията се затруднява от силно изострената конкуренция. Увеличените навла по време на коронавируса са дали основание на някои корабособственици да си увеличат плавателните съдове, но сега цените са се върнали на предепидемиологичната обстановка. Освен това няма и въглища, които се караха от нас в Сърбия.
Странно е, че по темата никой нищо не говори, липса и интерес от страна на държавата, коментираха корабодържатели и управляващи портове.
В същото време все повече гласове от българска страна се надигат срещу проекта за удълбочаване на Дунава. Според имащи достатъчно познания по темата реката следва течението и ако се прави удълбочаване на определени места, но това няма да се отрази на фарватера, каквато е целта.
Проектът предвижда удълбочаване на дъното на река Дунав, изместването на пътя на корабите (фарватер) към българския бряг и построяване на изкуствени острови в реката, както и други хидротехнически съоръжения. В края на януари Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) обяви, че заедно с Румъния проектът е подаден за финансиране от Механизма за свързване на Европа. Оценка се очаква през юли, като стойността е 230 млн. евро, от които 85% биха били безвъзмездна финансова помощ.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай