Тирето е пунктуационен знак, който се отделя от двете страни с интервал (шпация) и се използва за означаване на:
– пропусната, но подразбираща се от контекста част на изречението (Ти ще си вземеш сладолед, а аз – шоколад);
– за отделяне на уточнения, допълнителни сведения или пояснения (Държавен куклен театър – София);
– за по-силно отделяне в сравнение със запетаята на обособени части (Първото впечатление – макар и краткотрайно – винаги остава);
– за по-силно отделяне на вметнати думи и изрази (Тя искаше – разбира се – аз да понеса последствията);
– за отделяне на обобщения и заключения от предхождащи ги еднородни части или изречения (На пазара сега има чушки, домати, зеле, моркови, ряпа – всичко, което можеш да си представиш);
– за отделяне на словосъчетание с показателно местоимение, което е пояснено с да-изречение или с изречение, въведено с въпросителна дума (Онази стара мисъл – да кандидатства в Театралното училище, отново я споходи; Този въпрос – кой съобщи всичко на класната, не ѝ даваше мира);
– за отделяне на авторовата реч от речта на героя (Аз ще отида – извика Македонски) и др.
Малкото тире (дефис) е непунктуационен знак, не се отделя с интервал и се използва в следните случаи:
– след частиците по и най при степенуване на прилагателни имена и наречия (по-добър; най-бързо);
– при полуслято писане на част от сложните думи (черно-бял; заместник-директор);
– при образуване на местоимения и наречия с частиците еди, годе, що (еди-кой си; току-що; какъв-годе)
– при думи и изрази, за чието изписване се използват букви и цифри или букви от различни азбуки (100-годишнина; V-образен; GSM-ите);
– при графични съкращения (д-р; г-жа; у-ще) и др.
Източник: gramatika-bg.com
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай