В продължение на две десетилетия и половина руснаците не познават друг президент освен Владимир Владимирович Путин. През този период само веднъж по конституционни причиниму се наложи да си вземе кратка "почивка". Сега той може да остане начело на държавата до 2036 г. и ще бъде най-дълго управлявалият Русия държавен глава след Екатерина Велика през XVIII в. Това пише в обзорен материал Der Standard днес, в третия ден на президентските избори в Русия. 

   В навечерието на Нова година, 31 декември 1999 г., болният и пристрастен към алкохола президент на Русия Борис Елцин подава оставка и посочва своя наследник. "Станахме свидетели на живо на речта на Елцин, слава Богу, последната. След това празнувахме до късно през нощта", спомня си един руснак. Никой от присъстващите на партито обаче не познава новия управник: той се казваше Владимир Владимирович Путин, който по това време беше ръководител на правителството на Елцин.

   Оттогава Путин е на власт - и до днес. Цяло едно поколение в Русия познава само него като президент, с едно прекъсване: от 2008 до 2012 г., когато Путин нямаше право да се кандидатира по конституционни причини, и Дмитрий Медведев стана президент за един мандат, докато Путин пое правителството.

             Без шанс

Президентските избори в Русия, които започнаха в петък, ще бъдат спечелени от 71-годишния Путин с приблизително 80% от гласовете: повече от всякога, откакто той пое поста на руски държавен глава преди почти четвърт век. За поста му сериозни претенденти няма.

Обявените за противници на войната Екатерина Дунцова и Борис Надеждин бяха отхвърлени от Централната избирателна комисия в навечерието на изборите "по формални причини". Тримата конкуренти на Путин - комунистът Николай Харитонов, националистът Леонид Слуцки и либералът Владислав Даванков - са в унисон с Кремъл и нямат никакви шансове. Държавните социолози прогнозират, че всеки от тях ще получи от пет до шест процента от гласовете.

                    Кариера чрез КГБ

   Вечният президент Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Санкт Петербург, който по онова време все още се нарича Ленинград. Израства в бедни условия, учи право и от 1975 г. работи за бившата съветска тайна служба КГБ. От времето, когато е бил офицер от разузнаването в бившата ГДР, той говори перфектно немски език. След разпадането на Съветския съюз Путин се завръща в Русия и става заместник-кмет на Санкт Петербург. От 1997 г. работи в Кремъл, оглавява службата за вътрешно разузнаване ФСБ и в крайна сметка става министър-председател.

   Най-голямото вътрешнополитическо постижение на Путин като президент вероятно е умиротворяването на страната след хаотичните 90-те години на миналия век. Русия се съвзема от огромна икономическа криза, когато рублата не струва нищо, а хората живеят от това, което отглеждат в дворовете на вилате си. Тогава малцина забогатяват неимоверно, а мнозина обедняват неимоверно. И олигарсите се борят за власт. Покушенията и политическите убийства бяха дневен ред.

                         Путин, някога "европеец"

    Путин сключи мир с олигарсите. Въпреки това социалното неравенство се запази - и до днес. Продължителните високи доходи от    петролния и газовия бизнес обаче донесоха просперитет на мнозина. На парламентарните избори през 2003 г. партията на Кремъл "Единна Русия" спечели съкрушителна победа.

   По отношение на външната си политика Путин първоначално се представя като европеец. В историческа реч пред германския Бундестаг през септември 2001 г. той говори за "единството на европейската култура". Европа и Русия трябва да създадат свой собствен енергиен блок - срещу американците, заяви Путин на перфектния си немски език. "Никой не се съмнява в голямата стойност на отношенията на Европа със Съединените щати. Но аз вярвам, че Европа ще затвърди репутацията си на мощен и независим център на световната политика в дългосрочен план само ако обедини собствените си възможности с човешките, териториалните и природните ресурси на Русия, както и с икономическия, културния и отбранителния потенциал на Русия."

   Владимир Путин обаче от самото начало е политик на властта. Той възприема разпадането на Съветския съюз като унижение, а разширяването на НАТО на изток - като заплаха. Докато е на власт, Русия води много войни, включително срещу бунтовниците в Чечня, но също и срещу Грузия - тогава Путин е министър-председател, а Медведев формален президент - в Сирия, а в последните две години и пълномащабно срещу Украйна.

                      Нахлуване в Украйна

   Путин пропагандира засилващата се западна ориентация на Украйна като "заплаха от НАТО" и през февруари 2022 г. нахлу в съседната страна. Със своята "борба срещу външния враг" той спечели на своя страна много руснаци. Лидерът на Кремъл се представя пред хората в страната като строител на нова, силна Русия, която понякога и заплашва да използва ядрените си оръжия. И дори западните експерти признават, че досега Москва е устояла на натиска на санкциите, наложени от ЕС, САЩ и други страни, по-добре, отколкото мнозина очакваха.

   В самата страна Путин управлява с желязна ръка. Вече няма никаква опозиция, която да си заслужава да бъде споменавана; критиците на режима са или в затвора, или са избягали в чужбина. Видният критик на Кремъл Алексей Навални почина в затворнически лагер. Владимир Кара-Мурза беше осъден на най-дългия досега срок за опозиционер: Той трябва да прекара 25 години в наказателна колония. Организациите на гражданското общество като "Мемориал", които се занимаваха с престъпленията от епохата на Сталин, бяха разпуснати. Гейовете и лесбийките в страната са стигматизирани и дори и "пропагандата" на сексуалност извън традиционната е наказуемо престъпление в Русия.

                  Без перспективи

   И въпреки че много руснаци се оплакват от липса на перспективи, проучванията показват, че повечето хора вярват именно на Путин и че той ще реши многобройните им проблеми. Коментатор на американския вестник "Уолстрийт джърнъл" определя Путин за "геополитическия победител" на 2023 г., кой би укрепил позициите си с "жестокото предимство на стратегическата издръжливост" и автократичното управление.

   Президентските избори в Русия продължават до неделя вечерта. В навечерието на изборите опозицията говореше за "изборен фарс", който няма нищо общо с гласуване по демократични правила. Този път не бяха и не са поканени наблюдатели на изборите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Независимата организация за наблюдение на изборите "Голос", която от години е заклеймявана като "чуждестранен агент" в Русия, разкритикува факта, че върху служителите на големите компании в отделните региони на Русия е упражняван "масов" натиск да гласуват предварително.

   Избори ще се проведат и в окупираните територии в Украйна. Украинското външно министерство в Киев обвини Русия, че нарушава териториалната цялост на Украйна.

   Войната в Украйна ще продължи, особено след като руската армия е на път да постигне успех, а подкрепата на Запада се разпада.

           Войната не е голям проблем

   Войната обаче не беше основен въпрос на изборите. За Путин въпросът, разбира се, е основен приоритет, казва руският политолог Александър Кинев. Въпреки това умората от войната се разпространява сред руското население. "Всеки разговор за войната води до въпроса: кога ще свърши тя", казва Кинев. "Държавата няма отговор на този въпрос. Ето защо тя избягва дискусията."

   Във всеки случай Владимир Путин ще остане президент на Русия. Въпреки че първият изборен ден в петък не премина съвсем без протести. В Санкт Петербург 21-годишен младеж хвърли коктейл "Молотов" по избирателна секция. А в пет избирателни секции в Москва, Воронеж, Ростов и Карачаево-Черкезия избиратели изсипаха зелена боя в урните.

   С още два мандата Путин може да остане на поста си до 2036 г. И тогава той ще бъде най-дълго управлявалият Русия държавен глава след Екатерина Велика през XVIII в.