През последните две години инфлацията е водеща тема в дискусионните студиа, а мерките за справяне с нея – сред най-важните държавни политики. Често срещано обаче е мнението, че „реалният“ ръст на цените е далеч по-висок от докладвания всеки месец от националната статистика, а официалните числа маскират размерите на измененията в „живия живот“. Това наистина е възможно, в случай че структурата на личните разходи се разминава от поробителската кошница, която ползва НСИ за да изчислява ценовите индекси; не означава обаче, че „инфлацията е грешна“. Това е и темата на първия текст от поредицата на ИПИ и Землевеж – как се изчислява инфлацията, какви са нейните компоненти и защо „личната инфлация“ често е различна от официалната.
Ценовине индекси целят да оценят промяната в общото ценово равнище на ниво национална икономика – с други думи цените на отделните стоки и услуги към даден момент са без значение, индексът отразява динамиката им спрямо базовия период, който може да е цялата предишната година, предходният месец или пък същия месец на предишната година. За да се изчисли средната промяна в цените се ползва потребителска кошница от стоки и услуги, които присъстват с различна тежест. Важно е да отбележим, че България ползва две различни изчисления на инфлацията – индекс на потребителски цени (ИПЦ), чиято потребителска кошница е структурирана спрямо реалното потребление в страната, и хармонизиран индекс на потребителски цени (ХИПЦ), който позволява директно сравнение с ценовите процеси в целия ЕС. Въпреки че двата индекса са доста близки, при някои по-особени процеси има разлики.
Спираме по-подробно на структурата на ИПЦ, тъй като той се основава на реалната структура на разходите на домакинствата в страната. Към момента се използва кошница, отразяваща потреблението на стоки и услуги в дванадесетте месеца от октомври 2022 до септември 2023 г., като в нея влизат над 850 различни стоки и услуги. Ако погледнем към по-агрегираните групи, почти 1/3 в структурата на индекса – 31% – се пада на храните и безалкохолните напитки. Други 16% са разходи по жилища и режийни, а 9% се падат на транспорта. Следват 7,7% за здравни услуги и медикаменти и 6,2% в развлеченията и културата, а най-малката група пък е образованието с тегло едва 0,4% от общия ИПЦ.
Ако погледнем само разпределението сред храните, най-голямата група с 22% са месото и месните продукти, 18% са млякото, млечните продукти и яйцата, с 15% са зърнените храни и хляба. С над 10% в „хранителната кошница“ са и зеленчуците. Водеща роля при издръжката на дома имат електроенергията и другите горива цели 79% от разходите – а други 17% отиват за водоснабдяване. С най-голяма тежест при транспорта пък са разходите за горива – 58% от общите.
Както е видно от това схематично представяне на ролята на основните стоки и услуги в инфлационния индекс, той отразява средностатистически случай, съответно структурата му не отразява непременно разходите на отделните домакинства. По-богатите домакинства например разходват по-малък дял от бюджета си за храни и повече за развлечения и образование. Много голямо значение е и притежаването на собствено жилище, съответно липсата на наем или разходи за обслужване на кредит. Също толкова важна роля играе и превозното средство, което обвързва домакинския бюджет с динамиката на цените на горивата, в сравнение например с ползването на обществен транспорт, често – с осигурена от работодателя карта. Именно от тези разлики в структурата на потреблението идва и усещането за разминаване между „личната“ и „националната“ инфлация.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай