Интересът към биологичното остаряване и всички интервенции насочени към неговото забавяне е световна тенденция. Откритията в биологията на стареенето са с много голяма добавена стойност за всички социално значими заболявания, които са свързани с остаряването. Стареенето е сложен, мултифакторен процес, който засяга клетките и тъканите по различен начин. Генетиката предопределя едва 20-30% от начина, по който остаряваме. Човек може да бъде наследник на фамилия от столетници, но ако постави тази генетика в неблагоприятни условия, тя никога няма да се изрази. Това заяви Милена Георгиева, професор по молекулярна биология към Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Института по молекулярна биология при БАН в предаването „Футуризъм“.
„20-30% е генетичната предиспозиция към това да бъдем столетници, останалото е начин на живот.“
Основните фактори, които могат да забързат стареенето, или да го забавят, са хранене, физическа активност, сумплементация, модериране на стреса. Днес повече от всякога познаваме фините молекулни механизми, които обуславят тези процеси и всички интервенции за забавяне на биологичното остаряване, се насочват именно срещу белезите на клетъчното стареене, коментира проф. Георгиева.
Храненето е един от най-силните епигенетични фактори, които могат да модифицират молекулата на ДНК и епигенетично да я променят. Нарича се епигенетика, защото ние предаваме тези биохимични модификации на нашите бъдещи поколения – предаваме генетична информация, която не е закодирана в нашата наследственост, а е само в резултат на биохимията, която отлагаме с нашите ежедневни избори. Тя има ключово значение за начина, по който ще протича биологичното остаряване, защото епигенетичните фактори са над 80% от тези, които го определят, допълни още Георгиева.
Биологичните часовници, които се разработват за измерване на биологичното остаряване, се базират именно на епигенетичните фактори. Днес чрез молекулярната биология и изкуствения интелект могат да бъдат измервани в реално време и всеки един от нас да знае своята биологична възраст, която е изключително различна от хронологичната, отбеляза Георгиева.
„Излагайки тялото си на неблагоприятни въздействия, като вредни навици и неправилно хранене, се закодират биохимични модификации върху молекулата на ДНК. Колкото по-дълго време отлагаме стреса върху нашата наследственост, толкова по-стабилни са тези изменения и е по-сигурно, че ще ги предадем на нашите бъдещи поколения. Отговорни сме не само за генетичното наследство, което предаваме на нашите деца, но и за епигенетичното, защото то предопределя начина, по който те ще се разболяват.“
Хубаво е, че това все пак са обратими изменения. Генетична мутация е необратима, но когато говорим за биохимична модификация върху молекулата на ДНК или променена епигенетика, шансът да я насочим в една или друга посока, е много по-голям, ако започнем от рано, изтъкна Георгиева.
„Симбиозата между напредъка в молекулярната биология, генетиката и способите на изкуствения интелект са възможности, които отварят страхотни хоризонти пред съвременната наука и дават голяма надежда за забавяне на биологичното остаряване и отлагане на проявленията на свързаните с него заболявания.“
В България имаме поле и възможности за развитие по отношение този сегмент от биологията – ние не сме по-различни от останалите екосистеми, но трябва да имаме една насочена програма за образоване на обществото, че неговото здраве и биологично неостаряване, е в неговите собствени ръце, смята Георгиева.
Професорът подчерта, че персонализацията при интервенциите за забавяне на стареенето, е от ключово значение, тъй като една суплементация не работи еднакво при различните човешки индивиди и е нужен много добър скрийншот на цялото тяло и неговата биохимия.
По отношение на технологиите, които ще обуславят развитието на тези науки в бъдеще, Георгиева посочи трансдисциплинарния подход – обединяващ усилията на различни експерти доказани в съответната биологична наука. Друга водеща технология е изкуственият интелект и алгоритмите на машинното обучение, защото това са големи кохорти от данни, които трябва да бъдат структурирани и хомогенизирани, за да могат да бъдат използвани във възможностите на изкуствения интелект, който става сериозен помощник и дясна ръка на съвременната биомедицина.
„Очаквам в следващите 10 години всеки един от нас на телефона си да има своя генетичен материал и възможността да проверява в реално време своя динамичен темп на това как биологично остарява. Това ще бъде много важно за начина, по който живеем, храним и се суплементираме.“
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай