“За момента България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната, докато другите 75%
се дават от река Дунав и имат по същество транзитен характер. Климатичните промени могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити”, до този извод стигнаха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, които представиха пред журналисти анализ за състоянието на водните ресурси в България. Организатор на събитието “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?” е научнопопулярната
платформа Климатека, която представя пред обществото изследвания на български учени по темите климатични промени, биоразнообразие, зелени политики и др.
На събитието проф. Гачев и д-р Симеонов разгледаха как влияят промените в климата върху водния баланс в страната.
Какво е състоянието на водните ресурси в България?
Площта на водните обекти в България е 201 040 ха, или 1,81% от територията на страната. България разполага със значително количество пресноводни ресурси – 99,7 млрд. м 3 годишно, но тази стойност е донякъде заблуждаваща, тъй като 75% от тези ресурси се дават от р. Дунав, а дунавските води първо имат транзитен характер, и второ не са пълноценен ресурс, понеже трудно могат да се използват за
питейни цели. Съответно България разчита почти изцяло на оставащите 25% пресноводни ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение.
%image2%
Фигура 1: Структура на водните ресурси за периода 1980 – 2018 г. (в млрд. м 3 ).
Визуализация Климатека по данни от ИАОС
Какви са факторите, които влияят на водните ресурси?
Основните климатичните фактори, които влияят на кръговрата на водата, съответно и на водните ресурси, са покачващите се температури на въздуха и на Световния океан.
Тези промени ускоряват водния цикъл и увеличават количеството водни пари в атмосферата, което от своя страна повишава риска от екстремни валежи, наводнения и неравномерно разпределение на валежите. Повишеното изпарение от почвата, заедно с ускорената транспирация на растенията, при по-високи атмосферни температури обаче могат да доведат и до засушавания на някои места.
Естествените резервоари на прясна вода, като реките, езерата и площите покрити с лед и сняг (криосфера), както и почвата запасяват големи количества вода и могат да намалят ефекта от неравномерните валежи. За съжаление, използваемата вода в
реките и езерата намалява поради климатичните промени и замърсяването. От друга страна, обемът на криосферата бързо намалява поради по-малката снежна покривка и интензивното топене на планинските ледници. Подземните води също намаляват поради повишена евапотранспирация, замърсяване и прекомерна експлоатация.
Особености на повърхнината в страната са, че у нас главният вододел минава през средата на страната, а българските реки са къси. Освен това долните течения на реките от Беломорския басейн са извън България, а страната ни е длъжна да
гарантира на съседите вода в презграничните реки. И последно спрямо България Черно море се намира в срещуположна посока на преобладаващите ветрове, съответно няма съществено значение за валежите.
Фигура 2: Годишен индекс на сухотата на Емануел де Мартон. Източни: Атлас на НРБ,
1973 г.
Червената линия на Фиг. 2 отделя районите, в които не се наблюдава воден дефицит
– Южна и Западна България, от районите, в които има риск от възникване на
воден дефицит при неблагоприятни климатични условия – Югоизточна, Източна
и Северна България.
Специалната роля на горите във водния цикъл
Д-р Валентин Симеонов разказва, че горите увеличават количеството на водни пари чрез евапотранспирация – процес, при който водата преминава от течно в газообразно състояние и преминава в атмосферата. Горите спомагат образуването на облаци и валежи чрез отделяне на био-аерозо, но освен това те преразпределят дъждовния поток и спомагат за увеличаване на запасите от подпочвена вода и улавят водата от мъгли и ниски облаци.
Как ще повлияят климатичните промени върху водните ресурси на България?
1°C повишение на средните температури на въздуха означава 7% повече водна пара в атмосферата. При увеличение на изпарението, затоплянето зарежда атмосферата с повече енергия. Тази енергия се отделя в атмосферата при кондензацията на водната
пара и става двигател на всички атмосферни процеси. Именно тези процеси имат влиянието върху засилването на екстремните климатични явления, като нараства и интензивността на валежите, гръмотевичните бури и ветровете, вследствие на затоплянето. Много по-голяма част от годишните валежи сега падат като екстремни, вместо да се разпределят по-равномерно през годината. Това увеличава риска и от
внезапни наводнения. Сезонните модели на валежите стават все по-непостоянни, което засяга селското стопанство, продоволствената сигурност и поминъка на милиони хора.
Освен това високата температура на водата в Средиземно и Черно море през втората половина на лятото, съчетана със започващото намаляване на температурите над сушата, води до активно образуване на циклони, които дестабилизират времето и са съпроводени с проливни дъждове, наводнения и бурно вълнение.
Глобалното затопляне ускорява кръговрата на водата.
Освен това то увеличава количеството на валежите и променя разпределението им по сезони и по интензивност. А пък по-голямото количество водни пари е причината за повече и по-интензивни валежи с тенденция за увеличаване дела на екстремните валежи. Друг фактор за увеличаване броя на екстремните валежи и наводненията е наличието на по-ниските концентрации на аерозоли (фини частици), които помагат за образуване на облаци, а намалението им е свързано с деиндустриализацията и намаленото замърсяване нa въздуха.
По думите на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, в резултат на климатичните промени се очаква водните ресурси в България да намалеят. Това може
● Използване на вода за промишлени нужди, като препоръките бяха в посока на въвеждане на производства със затворени цикли на водоползване и повторно използване на отпадъчна вода.
● Ефективно използване на вода в земеделието – изграждане на мрежи с повишена ефективност на водопренос и разпределение и насочване на земеделските субсидии към производства с по-малък разход на вода.
● Ефективно използване на вода в бита – като част от примерите са използване на валежните води, включително събиране от покривите,
изграждане на пречиствателни съоръжения, които позволяват повторно използване на водата.
● Поддържане на дренажните съоръжения – редовно почистване на речните корита от растителност и отпадъци, забрана за строителство на ниските места в близост до речните течения, поддръжка на чистотата и състоянието на отводнителни шахти и канали.
● Опазване, възстановяване и поддържане на горите – гората е най-доброто средство за предпазване от наводнения и почвена ерозия. Тя съдейства за по- равномерно оттичане на валежните води и за овлажняване на местния климат и намалява ефектите от засушаването на местно ниво. Най-голяма предпазна роля от наводнения имат добре развитите и пълноценни гори.
По думите на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, вследствие на климатичните промени, прогнозите са водните ресурси да намаляват във времето и да бъдат все по-неравномерно разпределени по сезони и години, което може да доведе до риск от възникване на водни дефицити в някои части на страната.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай