Пристрастяванията имат сериозни здравословни усложнения, както и правни или социално-икономически последици.
Мит: Можете да спрете употребата на наркотици по всяко време.
Факт: Състоянието на абстиненция би могла да затрудни спирането на употребата на наркотици или дори може да го направи невъзможно. Ако сте в среда на употребяващи наркотици, това също може да повлияе негативно на процеса на спиране на употребата. Но има специалисти, програми и служби, които могат да помогнат.
Мит: Трябва да употребявате наркотици дълго време, преди те наистина да ви навредят.
Факт: Наркотиците могат да накарат мозъка да изпраща грешни сигнали към тялото. Това може да накара човек да спре да диша, да получи инфаркт или да изпадне в кома, което може да се случи дори при първата употреба на някои наркотици и при „минимални дози” според разбиранията на други употребяващи наркотици „с опит“.
Мит: Ако купувате наркотици само от приятели, ще получите „чисти” (без примеси) психоактивни вещества.
Факт: Тъй като наркотиците са незаконни и разпространението им от големия „доставчик“ до уличния дилър минава през различни хора, никой не може да знае какво точно има в отделните дози.
Мит: Тийнейджърите са твърде млади, за да могат да се пристрастят.
Факт: Пристрастяването може да възникне на всяка възраст. Дори нероденото дете може да се пристрасти в утробата на майка си, ако тя употребява наркотици по време на бременността.
Мит: Ако сте бременна и употребявате наркотици, тялото ви предпазва бебето.
Факт: Наркотиците увреждат нероденото дете толкова, колкото и майката, а в някои случаи дори повече. Употребата на наркотици по време на бременност може да доведе до смърт на бебето или до преждевременно раждане. Също така, може да увреди значително умственото и телесното здраве на бебето.
Мит: Ако сте пушили марихуана през уикенда, ще се оправите до понеделник.
Факт: Ефектите от марихуаната могат да продължат до 3 дни. През този период са засегнати паметта, рефлексите и координацията.
Мит: Веднага щом човек се почувства нормално, целият наркотик е напуснал тялото.
Факт: Дълго след като ефектите от дрогата спрат да се усещат, тя все още не се е отделила от тялото. Например, кокаинът може да бъде установен с медицински тест в тялото до една седмица, а марихуаната до 3 месеца след съответна еднократна употреба.
Мит: Ако се напиете, кафето ще ви помогне да изтрезнеете.
Факт: Щом алкохолът е попаднал в кръвообращението, само времето с отделителните и други физиологични функции може да направи човека изтрезнял.
Мит: Кокаинът води до пристрастяване, само ако си го инжектирате.
Факт: Кокаинът предизвиква бързо пристрастяване, независимо от начина, по който се употребява: пушене, смъркане или инжектиране.
Мит: Емфието и тютюнът за дъвчене са безопасни, защото не се отделя дим.
Факт: Бездимният тютюн може да причини рак на устата и гърлото, високо кръвно налягане и проблеми със зъбите. Освен това може да намали усещанията за вкус и мирис и може да причини неприятен дъх.
Мит: Смъркането на лепило предизвиква моментално приятно замайване. Няма време да ти навреди.
Факт: Инхалантите влизат в кръвта и преминават през тялото за секунди. Вдишването на по-големи количества може да причини инфаркт или смърт от задушаване, тъй като инхалаторите изместват кислорода в белите дробове.
Мит: Марихуаната не е толкова увреждаща, колкото тютюневите цигари.
Факт: Димът от марихуана съдържа много повече химически вещества, причиняващи рак, отколкото тютюнът.
Мит: Можете да разберете дали има добавено вещество към марихуаната, докато я пушите.
Факт: Химически вещества могат да се добавят към листата на марихуаната, без потребителят да може да усети това. Вещества като PCP /Фенциклидин/ могат да се впръскат върху изсушените листа. Вещества могат да се напръскат върху растението и преди бране.
Мит: Наркотиците облекчават стреса. Те помагат на човек да се справи с проблемите.
Факт: Наркотиците само карат хората да забравят и да не се тревожат от проблемите си за кратък времеви период. Когато действието на наркотика спре, проблемът все още не е решен.
Мит: Стероидните кремове и лекарствени препарати могат да се купят в аптеките. Лекарите предписват стероиди за лечение на алергии. Така че, използването на стероиди за изграждане на мускули е безопасно.
Факт: Има различни видове стероиди. Стероидите, използвани за лечение на обриви и алергии, не са същите като стероидите, използвани за увеличаване на мускулния растеж.
Мит: Пиенето на алкохол преди лягане може да помогне при проблеми със съня.
Факт: Алкохолът, в някои случаи, може да помогне за по-бързото заспиване, но повлиява на качеството на съня. Употребата на алкохол въздейства на циклите на съня, като намалява REM съня и влошава качеството на дълбокия сън, от който тялото се нуждае, за да се възстанови.
Мит: Човек не може да се пристрасти към предписаните му лекарства.
Факт: Лекарствата, предписани с рецепта, като опиати и бензодиазепини, могат да бъдат силно пристрастяващи. Важно е да се използват с повишено внимание.
Мит: „Естествените“ наркотици (включително канабис, гъби или пейот (вид кактус) са по-безопасни от създадените от човека, синтетични наркотици.
Факт: Всички наркотични вещества повлияят на мозъчната дейност. Това че са „естествени” наркотици, не означава, че няма да предизвикат последващи странични ефекти.
Мит: Пристрастяването към марихуаната не е възможно.
Факт: Канабисът е вещество, променящо състоянието на ума. Предизвиква промени в мозъка при продължителна употреба. Може да повлияе върху начина, по който тялото се адаптира към съня, преживява стреса и понася болката.
Тялото може да изгради толерантност към марихуаната и да реагира, когато човек спре да я употребява. Чести симптоми на спиране на канабис са безсъние, безпокойство, главоболие и повишена раздразнителност.
Мит: Не можете да помогнете или промените някого със зависимост.
Факт: Има неща, които могат да се направят, за да се окаже положително въздействие върху човека със зависимост. Подкрепата от близки е от ключово значение за възстановяването му. Препоръчително е те да потърсят помощ от специалист, тъй като често развиват съзависимост. Както и в случаите когато искат да мотивират зависимия да се лекува.
Мит: Употребата на наркотици или алкохол е избор, така че ако някой се пристрасти, вината е негова.
Факт: Никой не би избрал да се пристрасти, както не би избрал да се разболее от рак. Пристрастяването е следствие от много фактори, включително генетика, възпитание, травма и други влияния.
Мит: Ако някой има силна волята, той трябва да може да спре да употребява.
Факт: В живота, обикновено, успехите „идват” след полагане на усилия в продължение на известно време. Наркотиците прекъсват този процес и насищат мозъка с химикали, които сигнализират за удоволствие. Когато пристрастяването е налице, тези промени в мозъка подкопават самоконтрола и способността на човека да взема решения, като същевременно изпращат силно интензивни импулси за употреба на наркотици. Това са същите вериги, свързани с оцеляването, движещи мощни нагони, които не се различават от тези, които стимулират нуждата от ядене или пиене на вода. Тези непреодолими импулси помагат да се обясни натрапчивото и често объркващо поведение около пристрастяването.
Мит: Трябва да приложите „твърди мерки“, ако искате хората със зависимост да се променят.
Факт: „Твърдите мерки“ може да накарат вашия близък да се почувства отхвърлен, недостоен и безнадежден. Подкрепящите подходи са по-ефективни. „Твърдите мерки“ обикновено имат обратния резултат, на който се надяваме.
Мит: Ако някой има стабилна работа и семеен живот, той не може да се пристрасти.
Факт: Реалността е, че всеки може да бъде уязвим към пристрастяване, дори ако има престижна работа или „добро” семейство. Много хора крият сериозността на употребата си или не получават помощ, поради стигма и срам. Ако пиенето или употребата на наркотици причинява някакъв вид конфликт или проблем в личния или професионалния живот, трябва да се потърси подкрепа.
Мит: Хората, които са зависими, трябва да достигнат дъното, преди да им се помогне.
Факт: Чакането може да има смъртоносни последици. Хората, които търсят помощ в началото на процеса, имат повече ресурси за преодоляване на проблема, като подкрепящо семейство или работа. Колкото по-рано някой получи помощ, толкова по-добре.
Мит: Медицинско лечение ще реши проблема със зависимостта към наркотици.
Факт: Зависимостта е хронично заболяване, което означава, че е дълготрайно състояние, което може да бъде контролирано. Медицинското лечението може да бъде първата стъпка към възстановяване, но то е само началото. Зависимите се нуждаят от повече от едно посещение на медицински специалист и дългосрочна психо-социална работа.
Мит: Зависимостта е завинаги.
Факт: Зависимостта е хронично-рецидивиращо заболяване. Изследванията показват, че около 50% от зависимите могат да постигат пълно възстановяване.
Мит: Употребата на наркотици само на партита не води до зависимост.
Факт: Употребата е свързана с етапи: експериментиране – употреба – зависимост. Границите между етапите са невидими и употребяващият не усеща кога ги преминава.
Мит „Твърдите” наркотици са опасни, а „меките” – не.
Факт: Делението на наркотиците на „твърди” и „меки” е условно. Употребата на какъвто и да е наркотик има последствия и носи рискове за здравето на човека, който ги употребява и околните.
Мит: Пушенето на марихуана (трева) води до употреба и на други наркотици.
Факт: Изследванията показват, че има връзка между употребата на марихуана и други психоактивни вещества, но не е доказано, че връзката е причинно-следствена.
Мит: Употребата на наркотици може да започне само в тийнейджърските години.
Факт: Юношите са по-склонни да експериментират, но това може да се случи и на други етапи в живота на един човек, като стремеж към нови изживявания или опит за справяне с тежки житейски ситуации.
Мит: Джобните, които давам са малко и предпазват детето ми от изкушението да си купи наркотици.
Факт: Употребяващи има във всички възрастови, социални и етнически групи. Цената на веществата е различна, но далеч не и „недостъпна”. А самото начало на употребата често е и под формата на почерпка (зарибяване).
Мит: Употребата на наркотици е за удоволствие.
Факт: Употребата е свързана с търсене на усещания, но те могат да бъдат както желани/приятни, така и нежелани/бедтрип.
Мит: Ако им посочим всички факти и са добре информирани, децата са предпазени от наркотиците.
Факт: Информираността не е достатъчна, за да бъде предпазен някой от употреба на наркотици. Чрез дългосрочни програми за превенция, децата трябва да тренират социални умения, умения за отстояване на себе си и позицията си, както и умения за разрешаване на проблеми.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай