Промяна в броя на наетите по трудово и служебно правоотношение в Русе е спад с 1,9 на сто

---

   По последни данни за 2022 г. броят на наетите по трудово и служебно правоотношение общо в страната достига 2,27 милиона души – видимо увеличение спрямо „дъното“ на пазара на труда от 2020 г., когато броят им беше спаднал до 2,2 милиона, но все още далеч от рекорда от 2019 г., когато наетите бяха 2,32 милиона души.

   Най-голям е броят им в столицата – 768 хиляди души, следвана от Пловдив със 143 хиляди души и Варна със 124 хиляди. Общините с над 20 хиляди наети са общо 16. Общините с под 1000 наети са 80, спрямо 82 година по-рано а тези с под 2000 – 135, или половината от всички. Очаквано предвид голямото им население, всички общини в челните двадесет са областни центрове.

Относителният дял на наетите е белег за активността и динамичността на местните пазари на труда[1]. Отнесен към населението на 15 и повече години (което включва и хората в пенсионна възраст), най-голям е делът на наетите в малки индустриални общини –  Девня (94%), Сопот (88%), Челопеч (84%), като  високите дялове отразяват обстоятелството, че тези общини привличат много работна сила от съседни общини. Челната петица се допълва от енергийния център Раднево (74%) и столицата (70%). В цели 100 общини обаче делът на наетите е под 20% – това отразява както относително ниска икономическа активност и слаби местни пазари на труда, така и влиянието на близки силни икономически центрове. Само преди година обаче броят им е бил 131, което ясно насочва към отърсване от ефекта на ковид пандемията и ограниченията.

  Немалък брой общини обаче са успели да създадат нови работни места и да надхвърлят заетостта си отпреди кризата, като в Марица броят на работещите е нараснал с 1,7 хиляди души, в Родопи – с 1,5 хиляди души, в Божурище – над 900 души. И тук най-големите ръстове са в относително малки общини, сред тях Ковачевци (64%) и Ново село (53%). Налице са няколко клъстера от общини с ръст на наетите, най-видимо в индустриалните периферии на София и Пловдив. Там спадовете в пандемичните години бяха по-слаби, а търсенето на труд далеч надминава предлагането, което означава че тенденцията към разширяване на заетостта в тях най-вероятно ще е по-трайна