Сряда, 28 Февруари 2024

Корпоративните данъци изостават с 500 млн. лева

Корпоративните данъци изостават с 500 млн. лева
Публикация   12:57     12 Фев, 2024 /     akcent.bg   /     289

Държавният дълг през 2023 г. достига 40,5 млрд. лв. и е с 4,4 млрд. лв. по-висок от 2022 г.

   Фискалната политика представлява управлението на приходите, разходите, дефицита и държавния дълг. Тя се провежда от съответното правителство, но намира израз в бюджета, когото то съставя и след това Народното събрание приема. В него най-пълно и последователно се открива политиката по отношение на изброените по-горе елементи и се определя философията.

   Възприетата доскоро в България парадигма за относително по-малко преразпределение на създадените в икономиката доходи през бюджета спрямо средните стойности за Европейския съюз дава своите резултати. Данъчната система е изградена да насърчава предлагането на труд от работната сила и поемането на риск от предприемачите чрез относително ниски и пропорционални преки данъци и по-високи косвени данъци, които да стимулират спестяванията и по този начин потенциала за растеж. От икономическата теория е известно, че трайният и устойчив растеж на потреблението може да се генерира чрез национални спестявания, които са продукт на по-високо производство и по-ниско текущо потребление.

   Благоразумната фискална политика предполага прецизно планиране, ефективно използване на ресурсите и поддържане на близко до балансираното бюджетно салдо, което зависи и от фазата на икономическия цикъл. Политическата стабилност и очакванията за по-дълъг хоризонт на правителството могат да допринесат за постигане и поддържане на фискална дисциплина. Тя, от своя страна, е функция и на визията на правителството за самата политика, дали е лява или дясна, както и какви цели си поставя по отношение на данъци и социални разходи.

   По-консервативният тип политика, прилаган в България, обаче беше променен през последните години – пандемията от COVID-19 беше използвана като повод за разхлабване, а политическата нестабилност и липсата на ясна отговорност за изпълнението на бюджетите допълнително влоши ситуацията. Същевременно през периода 2021-2022 г. силно бяха повишени текущите разходи в бюджета, което се отнася най-вече до разходите за пенсии, за възнаграждения, за текуща издръжка и за субсидии. Заедно с тях бяха приети и някои данъчни облекчения, които намаляват възможността за събиране на приходи.

   Бюджет 2023 беше приет в края на юли и в мои статии нееднократно го анализирам от различни перспективи. Той продължи посоченото по-горе развитие на политиката по време и след пандемията, като заложи на увеличения на разходите и дефицит в размер на 3% от БВП, който формално да не наруши критерия от Маастрихт за приемането на еврото. Припомням и критиките на Фискалния съвет, че е необходима по-рестриктивна политика - по-нисък бюджетен дефицит, забавяне на растежа на разходите и особено на този на заплатите в публичния сектор и на пенсиите. Увеличаването на посочените разходи стимулира потреблението и действа проинфлационно, което поражда разминаване между фискалната и паричната политика. По-високата инфлация от своя страна до определен момент благоприятства по-високи приходи, но увеличава несигурността, пречи на инвестициите и на средносрочните перспективи за растеж.

Официалната прогноза на правителството за размера на номиналния БВП е 191,2 млрд. лв. Тя е надценена и към момента наличната информация предполага БВП да е около 184 млрд. лв., което се отразява на показателите, които се измерват като относителен дял от БВП.

   Държавният дълг през 2023 г. достига 40,5 млрд. лв. и е с 4,4 млрд. лв. по-висок от 2022 г.

   Разглеждам данните по консолидираната фискална програма, които са показателни за динамиката на бюджета. Късното одобрение на Бюджет 2023 предполагаше, че отклонението между фактически реализираните и планираните стойности би трябвало да е относително ниско, но това не се случи.

Това, което на практика се наблюдава, е неустойчива политика по отношение на разходите, очаквания за тяхното непрекъснато увеличение, както и опити за намиране на приходи в краткосрочен период, които да финансират поне част от разходите.

Бюджетният дефицит на касова основа възлиза на 5,6 млрд. лв. и е рекордно висок като абсолютна сума. Той надхвърля приетия през юли дефицит с над 1 млрд. лв. Ако БВП е около 184 млрд. лв., то дефицитът е в размер на 3,1% от БВП и така ще наруши правилото по Закона за публичните финанси да не надхвърля 3%. Дефицитът е по-голям с около 4,3 млрд. лв. от този през 2022 г. и това представлява добавяне на значителна ликвидност в икономиката като подхранва инфлацията.

Оценките на МФ са, че дефицитът на начислена основа е в размер 2,2% от БВП и няма да наруши критерия от Маастрихт. Тази оценка е при 191 млрд. лв. БВП, което води до подценяване на относителния дял на дефицита, но само това отклонение не е достатъчно резултатът да е над 3%, като той ще стане ясен през април.

Ако има изненади, те могат да дойдат по линия на приходите, тъй като част от тях първоначално бяха обявени като авансов дивидент, който не винаги се признава в пълен размер по методологията на Евростат. Там се използва понятието за междинен дивидент, който често е на база полугодие, поради което подлежи на корекции. Подобни дивиденти се проверяват внимателно от Евростат, трябва да са базирани на формирана междинна оперативна печалба, компаниите да притежават собствени средства да ги платят, както и да са съпоставими с дивидентите от предходни години. Политиката за изземване на 100% дивидент от държавните предприятия е възможна само в краткосрочен период. Тя ги декапитализира, особено при висока инфлация. Това ограничава потенциала им за развитие. Целта на подобно изземване е да финансира нарастващите разходи.

   Общите бюджетни приходи през 2023 г. са в размер на 67 млрд. лв. и нарастват с 3,5% спрямо 2022 г. Това е нисък растеж на фона на инфлацията, като основна роля играе липсата на плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) през 2023 г. До момента е получено само едно плащане през 2022 г., като реализирането на проектите значително изостава, което ограничава усвояването на тези средства. Забавянето на плащанията прави целите на Плана трудно постижими и лишава икономиката от възможности за развитие.

   Данъчните приходи (без осигуровки) като част от държавния бюджет не успяват да достигнат заложените по програма стойности, като изпълнението е 96,6% от планираното. Те нарастват с 8,4% спрямо 2022 г. Корпоративните данъци изостават с 500 млн. лв. от програмата, като процентът на изпълнение е 90,8%. Наблюдава се известно наваксване в последните месеци, което се дължи основно на авансови вноски по данъка върху печалбата. Изоставането при ДДС е с около 780 млн. лв. и изпълнението е 95,4% от плана. И тук се забелязва известно наваксване през последните месеци, но в подобни ситуации възникват въпроси за размера на невъзстановения данък, който се дължи на компаниите.

   Приходите като дял от БВП (при прогноза 184 млрд. лв.) са 36,4%, спрямо 38,6% през 2022 г. Разходите почти запазват своя относителен дял в размер на 39,5%, при 39,4% през 2022 г. Следователно, бюджетният дефицит се дължи в по-голяма степен на спада на относителния дял на приходите. Това допълнително подсилва тезата, че разходите не са устойчиви в дългосрочен период и достигат нива, които не могат да бъдат финансирани от приходите.

Общите разходи са в размер на 72,7 млрд. лв. и нарастват с 9,9% спрямо 2022 г., при очаквано нарастване на номиналния БВП с около 9,6%.

Капиталовите разходи отбелязват бурно развитие и счетоводно нарастват с 3,5 млрд. лв. спрямо 2022 г. (61,5%). Проблемът е, че данните между отделните години са трудно съпоставими, тъй като в края на годината често се заделят средства по набирателни сметки. Те се отчитат като разход на касова основа, но реално се изразходват през следващата година.

Капиталовите разходи са в размер на 9,2 млрд. лв., като около 2 млрд. лв. вероятно са по набирателни сметки за програми в МРРБ и в Министерството на отбраната. Ако бъдат изразходени през 2024 г., те ще бъдат добавени към дефицита на начислена основа за тази година. Около 1,2 млрд. лв. са за общински проекти, които биха могли да подобрят условията за живот в съответните населени места, стига да се изразходват целево и ефективно. По-високата стойност на капиталовите разходи се дължи и на факта, че 2023 г. бележи края на предходния програмен период по европейските фондове, което е свързано със значителни разплащания.

   Текущите разходи (без лихвите) нарастват с 4,7%, като разходите за персонал се увеличават с близо 18%. Това е резултат от политиката по доходите в публичния сектор, която не е съпроводена с оптимизиране на броя на заетите, освен това способства за нарастване на заплатите в частния сектор и допринася за високата инфлация.

   Социалните разходи отбелязват увеличение с 4,3 млрд. лв., което е 16,7%. Нарастването на разходите за персонал и социалните разходи значително превишават номиналния растеж на БВП, което води до все по-голямата им тежест в общите разходи. Те са негъвкави в посока намаление и при забавяне на номиналния растеж, водят до увеличаване на бюджетния дефицит.

Разходите за текуща издръжка в номинално изражение се запазват на почти същото ниво като през 2022 г. Това е относително изненадващо развитие при висока обща инфлация, като влияние оказва намалението на енергийните цени. Този резултат може да се дължи и на оптимизация или на увеличаване на задлъжнялостта към доставчици.

   Разходите за лихви нарастват със 180 млн. лв. или 27%. Подобен темп на растеж трябва да предизвика известни опасения и се дължи на номиналното нарастване на държавния дълг, което рефлектира високия дефицит на касова основа. Държавният дълг през 2023 г. достига 40,5 млрд. лв. и е с 4,4 млрд. лв. по-висок от 2022 г. Той представлява 22% от БВП и не нараства значително като относителен дял спрямо 2022 г. Това се дължи на инфлацията и на относително високото номинално нарастване на БВП.

Разходите отново са неравномерни и през декември те са в размер на 11,3 млрд. лв. или 15,9% от годишните разходи. Капиталовите разходи през декември са близо 4 млрд. лв. или 43,3% от годишните разходи. През декември е реализиран 82,5% от бюджетния дефицит за цялата година. Подобно развитие е неефективно и създава проинфлационен импулс през първите месеци на 2024 г.

Димитър Чобанов, финансист



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още