КНСБ: 2588 лева са необходими за издръжката на тричленно семейство

1438 лева е необходимият "чист" месечен доход за издръжка на живота на един работещ, който живее сам, а за тричленно семейство от двама работещи и едно дете до 14 години са нужни 2588 лева на месец. Това показват данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за четвъртото тримесечие на 2023 година.

"С 87 лв. на годишна база нараства необходимата сума за един работещ и живеещ сам. За издръжката на тричленно семейство от двама работещи и едно дете до 14 години са необходими 156 лева повече на годишна база - за декември 2023 година спрямо декември 2022 година", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при обявяването на резултатите от традиционното наблюдение на потребителските цени и заплатата за издръжка.

Малко под 2/3 (64,3%) от работещите осигурени лица не достигат заплата, необходима за издръжка – 39,2 % или 1 млн. от лицата са с трудови възнаграждения до 1000 лв., посочи той.

Димитров отбеляза и положителна тенденция, която сочи, че около 60 хил. души по-малко спрямо миналата година са хората, които работят и не получават заплата, необходима за издръжка. От 32,5% на 35,7% се покачва процентът на тези, които са над заплата за издръжка, обясни той.

Общата картина е позитивна, всички показатели го показват, независимо от движението на цените и ръста на инфлацията. Макар и позитивната тенденция, която ние отчитаме, тя е много бавна и слаба, отбеляза още Димитров.

Стойността на продуктите в малката потребителска кошница с 20 жизненоважни стоки за 2023 г. е 113,72 лв., сравнено с 2022 г., когато тя е 107,03 лв., каза директорът на Института за социални и синдикални изследвания на Конфедерация на независимите синдикати в България Любослав Костов.

"Цената на каймата се е повишила с 30% за една година, свинското месо с 21%, а ябълките с близо 40%. В другата крайност могат да се видят доматите и олиото, които са поевтинели с между 10 и 20%", посочи Костов.

Сравнението между България и други страни показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти. Това доказва, че темпът на нарастване на минималната работна заплата в България изостава от ръста на цените, от което следва разширяване обхвата на категорията работещи бедни и ограничаване на потреблението, добави той.

България е в топ 10 от държавите с най-високи нива инфлация при хранителните стоки. В сравнение с общия индекс за инфлация е близо двукратна разлика, което потвърждава тезата, че хората с по-ниски доходи са сред най-потърпевшите от високите ценови нива, каза още Костов.