Обичаме много България. България е една страна – много гостоприемна.
Има традиции между Виетнам и България.
Българският пазар на труда има нужда от много работници.
Вносът на работна ръка е в отрасли в които има сериозна бизнесактивност.
Плюсовете че тези производства няма за изчезнат от страната
На 10 000 километра от България те изричат тези думи на български – излезли от сърцето им, а не механично научени.
Докам Тхъ: „Когато пеем тези песни, български песни аз бях готова да се разплача. Защото винаги, когато мислим за България, мислим, че това е втората нашата родина. Много години живеехме в България. Аз направих моята сватба в България и родих първото си дете в България.“Преди 10 години тя тръгнала на Запад – към България, преди 30 години – той тръгнал на Изток – към Виетнам.
Кирил Грудин – преводач: „Намираме се в залива Халонг – едно от осемте чудеса на света. Правеше ми впечатление тогава, че всички тръгваха на Запад и аз казвам: не трябва ли някой да тръгне на Изток. И тръгнах на Изток. Тогава бях на 22. Тогава заварих една бедна страна, която не се дохранваше. А вижте сега Виетнам е една бързо развиваща се икономика. От тогава до сега Виетнам направи един грамаден скок.“Скок в икономиката. Развитието е скоростно. Като световна производствена база на един от гигантите на телекомуникационния пазар брутният вътрешен продукт на Социалистическа република Виетнам също върви нагоре.
Кирил Грудин – преводач: „Стандартът във Виетнам непрекъснато се повишава. Сега средната работна заплата е около 350-400 долара – не много, но пък цените са точно също както и в България. Интересното е, че те имат освен средната работна заплата, те имат и допълнителни доходи на най-различни видове търговия. Например шивачи. Някои от магазините във Виетнам могат да ви ушият дрехи или рокля за някакви си три часа.“Точно от шивачи и работници в още няколко области страната ни има нужда. С 96 милиона население Виетнам има интерес да изнася работна ръка, а заради миграцията България – да внася.
Деница Сачева – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика, НС: „В момента има заявки за около 1000 работника от Виетнам в сектори като строителство, земеделие, туризъм, шивашка индустрия, хранително-вкусова индустрия, има заявки и за работници в мебелни фабрики и автосервизи.
„И ако Германия и Великобритания са Запада с примамлива работа за българите, то България е Запада за виетнамците. А и у нас има сериозни трудности при намиране на подходящите хора за определени професии.Иво Иванов – отдел „Статистика“, Агенция по заетостта: „Това се вижда и по броя на регистрираните в бюрата по труда. През последните две години числеността на хората, които търсят услугите на бюрата по труда е на историческия минимум. Това са около 150 000 регистрирани. Ако върнем десетина години назад ще видим, че те са били двойно повече.“
Деница Сачева: „Българския пазар на труда има нужда от много работници в много сектори. Процесите на миграция са изключително динамични.
„Васил Тодоров – БТПП: „В настоящия момент бързо като краткосрочна мярка е именно е вносът на квалифицирана за съответната дейност работна ръка.“
Иво Иванов – началник отдел „Статистика“ в Агенция по заетостта: „Ако за едно свободно работно място можем да насочим по-малко от 10 души във времето заемането на това работно място се удължава с месец и половина.“Затова е договорено: до края на годината да има спогодба за трудова миграция между България и Виетнам. Какво стои зад този лист хартия? Ангажимент, вписан в Международен договор, за стъпките, които ще гарантират работата на виетнамците у нас.Деница Сачева: „В тази спогодба трябва да бъдат уредени условията на труд, условията, при които ще бъдат издавани визи на виетнамски граждани в България, ще се регламентира тяхното здравно и социално осигуряване, възможностите за подкрепа по отношение да кажем за изучаване на български език.“
Васил Тодоров – БТПП: „Ползите за икономиката са възможност за внос на работна ръка в тези отрасли, където има нужда от такава. Някъде ниско-квалифицирана, на други места висококвалифицирана.“
Иво Иванов – началник отдел „Статистика“ в Агенция по заетостта: „Плюсовете са, че тези производства няма да изчезнат от страната, тоест инвеститорите ще останат в страната. Другото е стимулиране и на конкуренцията.“
Ани Ким – студентка: „И двамата ми родители са виетнамци, но аз съм родена в България. Танцувам модерен балет и класически балет, започнах с Чан да играя. И танца като цяло доста ми помогна да преоткрия себе си.“
Чан Тхе Чунг – балетист в Музикалния театър и Арабеск: „България за мен е всичко. Повече от втора родина. За мен България е прекрасна страна. Хората са много добри. И тук намерих си любовта.“
Светлана Захариева – солист в Музикалния театър: „Срещна ни съдбата, съдба, карма, но най-вече изкуството.“
Чан Тхе Чунг – балетист в Музикалния театър и Арабеск: „И до сега не съм съжалявал, че съм учил в България.“
Чан дошъл в България през 80-те с всички онези хиляди виетнамци, учили и работили по онова време у нас. И въпреки, че можел да избира между образование в Москва или в София – решил: балет в България. Близо 40 години по-късно той дели сцената и живота със Светлана. Работи и за културния обмен между България и Виетнам.
Чан Тхе Чунг – балетист в Музикалния театър и Арабеск: „Все пак има традиция между Виетнам и България. Хубава е тази спогодба, защото виетнамския народ е много трудолюбив и специално за строителството много добри заварчици, шивачи.“
Светлана Захариева – солистка в Музикалния театър: „Имаме опит от пребиваването на толкова много виетнамци в миналите години и много добре ще се отрази. Има някаква духовна съвместимост между двата народа. Не си пречат едни на други, а напротив взаимодействат си и си помагат.“
И не, работниците от трети държави няма да вземат хляба на българите. Просто защото бизнеса търси повече хора, отколкото страната ни може да предложи в определени области.
Деница Сачева: „В нито един момент не говорим за това да бъдат застрашени хората, които живеят и работят в България. Така че когато има спогодби, тогава интересите на всички страни са балансирани.“А и нашите работници може да станат по-дисциплинирани като се сравняват с азиатските си колеги. И така да повишат производителността си. Поне това показват наблюденията.
Иво Иванов – началник отдел „Статистика“ в Агенция по заетостта: „Работодател ми се оплака, че наетите от нас работници въобще не спазват трудовата дисциплина – ходят да пушат, докато когато е работил някъде си да кажем с азиатци такова нещо не е наблюдавал.“
Като говорим за вносна работна ръка, това не означава евтин труд. Напротив – заплатите на чужденците може да доведат и до повишаване на доходите на българите. Икономическото обяснение: вноса на работна ръка е в отрасли, в които има сериозна бизнес активност.
Васил Тодоров – БТПП: „Там, където има бизнес активност възнагражденията са високи. И от тая гледна точка, когато са високи възнагражденията няма как вноса на работна ръка да доведе до спад на тези възнаграждения. На следващо място така много погрешно е в виждането, че работниците, които идват тук в България биха се съгласили да работят на ниски възнаграждения. Или по-ниски от българите или, което всъщност да доведе до по-ниски работни заплати. Напротив претенциите и очакванията са за по-високи възнаграждения, което даже в един момент може да се окаже обратен фактор. Тоест да стимулира увеличаването на възнаграждението там, където има чуждестранни работници.“
Преди да съберат куфарите и да тръгнат към България чуждестранните работници трябва да бъдат достатъчно подготвени. Поне такива са препоръките на бизнеса. Защото Западът освен възможности, има и очаквания.
Васил Тодоров – БТПП: „Практиката и опитът показват, че е добре, когато има компания, която се занимава именно с този износ да организира в изпращащата държава т.н. изпитателни центрове. Това са места, където могат да бъдат тествани знанията и уменията на съответните хора, които желаят да работят в чужбина.“
Светът във века на възможностите предлага работа и живот в държавата, която можеш да наречеш дом.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай