След като депутатите гласуваха в подкрепа на издигнатите от ГЕРБ и от "Продължаваме промяната - Демократична България" Десислава Атанасова и Борислав Белазелков, лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че от партията ще се обърнат към Конституционния съд с питане за мандата им.
"За" Белазелков гласуваха 154 народни представители, а за Атанасова 159 бяха "за". Белазелков влиза на мястото на Анастас Анастасов, чийто мандат изтече през ноември 2021-а, а Атанасова на мястото на Гроздан Илиев, чийто мандат изтече през февруари 2022-а.
Третият кандидат Цвета Рангелова не получи необходимата подкрепа с 42 гласа „за“, 105 „против“ и 68 „въздържал се“.
С решенията си (има две решения за двамата избрани кандидати) обаче депутатите отварят тежък спор за продължителността на мандата на двамата и от БСП дадоха заявка, че той ще бъде внесен в Конституционния съд.
Ето какво гласи приетото от народните представители днес:
РЕШЕНИЕ
за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1, 2 и 3, чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционен съд
РЕШИ:
Избира Борислав Николов Белазелков за съдия в Конституционния съд на Република България на мястото на Анастас Василев Анастасов за срок от 9 години.
РЕШЕНИЕ
за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1, 2 и 3, чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционен съд
РЕШИ:
Избира Десислава Вълчева Атанасова за съдия в Конституционния съд на Република България на мястото на Гроздан Николов Илиев за срок от 9 години.
Т.е. в решенията за избор на конституционен съдия от Народното събрание за първи път беше записано на чие място са избрани двамата и също за първи път – колко е мандатът им (за сравнение виж решението за избор на Красимир Влахов за конституционен съдия тук).
Тази формулировка поставя много въпроси заради даденото от КС на 11 януари 2024 г. задължително тълкуване на Конституцията за мандата на избраните със закъснение конституционни съдии (повече за него виж тук). В тълкувателното си решение КС прие: „Конституционен съдия, избран или назначен след предвиденото в чл. 147, ал. 2, изр. трето от Конституцията обновяване на състава на Конституционния съд, упражнява правомощията си само за оставащия срок от мандата, считано от конституционно дължимия момент за обновяването на състава на Съда“.
От това тълкуване следва, че избраните днес Белазелков и Атанасова, които влизат в КС с близо 2 години и три месеца закъснение, трябва да имат не пълен 9-годишен мандат, а да са конституционни съдии малко под 7 години.
Решението на КС е тълкувателно и се приема, че то става неразривна част от корпуса на основния закон. То беше обнародвано на 16 януари 2024 г. (виж тук) и влиза в сила три дни след това. Т.е. днес, денят на избора, е последният ден, в който не е в сила.
Така депутатите записаха в решенията си за избор на Белазелков и Атанасова, че те имат мандат от 9 години. И това най-малкото поставя въпроса колко всъщност ще останат те в Конституционния съд заради колизията между акта на Народното събрание и задължителното тълкуване на КС.
„Какво се опитвате да направите сега? Мандатът да е 9 години, е, няма да стане“, коментира Георги Свиленски от БСП и предложи от решенията да отпадне изразът „за срок от 9 години“, но мнозинството не прие редакцията.
„Ще бъде много позорно, ако с решение, с което се избират членове на КС, се нарушава решение на КС“, коментира лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
„Опитвате се да надхитрите Конституцията и КС, като вземате решение един ден преди тяхното да е влязло в сила“, заяви Кристиан Вигенин от БСП.
„Благодаря за високата отговорност и чест, че ме предложихте и избрахте за съдия в КС. За мен се каза доста през последните дни. Знаете, че съм градила името си на почтен и честен човек, на независим и некорумпиран политик. Никога не съм разчитала на потекло, протекции и случайности, а съм работила открито и честно. В политиката в дебата се ражда истината. И благодаря, че съм имала възможността да отстоявам истината и да получавам уроците на пленарната зала. За мен беше чест, благодаря ви“, обърна се към депутатите Атанасова след избора.
За да станат двамата избрани конституционни съдии, ще трябва да положат клетва. Това е предвидено да стане след седмица, както изисква Законът за КС и на полагането на клетвата присъстват председателят на Народното събрание, президентът и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
Дебатът в пленарната зала отначало се съсредоточи около Борислав Белазелков, като изненадващо акцент стана едно решение, постановено през 2021 г. от състав на ВКС, председателстван от него. Става дума за едно ключово за отговорността на държавата, включително на Народното събрание, за нарушаване на правото на ЕС, решение. С него съставът, председателстван от Белазелков, осъди не само парламента, но и самия ВКС, да плати обезщетение на фирма от близо 1 млн. лв., заради действал в продължение на години закон, който противоречи на правото на ЕС.
Става дума за съществувалия до 2015 г. §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК). Той даваше възможност на държавата чрез агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Заради §8 от ЗПСК Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България още през 2012 г. Под заплахата от санкции, но след три години протакане, през юни 2015 г. парламентът отмени §8 от ЗПСК (повече за решението на ВКС виж тук).
В пленарната зала днес решението за обезщетяване на фирмата, увредена от действието на противоречащия на правото на ЕС закон, беше коментирано от юриста Петър Петров от „Възраждане“. „След като излиза това решение, то задава посоката на правоприлагане на съдилищата, следват множество заведени искове от други приватизатори, които твърдят, че са претърпели вреди. До момента общата сума по предявени искове е 65 млн. лева“, каза той и попита: „Услуга ли връщаме или браним частни корпоративни интереси?“. А след това направи следния коментар: „Народното събрание да избере за конституционен съдия човек, който е осъдил Народното събрание! Такова нещо не съм виждал! Не ви ли е срам?“.
След безуспешен опит да бъде разяснена отговорността на държавата за законодателство, което противоречи на Конституцията или правото на ЕС, дебатът се насочи към юридическото образование на лидера на ДСБ Атанас Атанасов, който трябваше да обяснява, че не е бил в Рабфак или не е членувал в БКП.
Независимият Радостин Василев обърна дискусията към Десислава Атанасова и заяви, че изборът ѝ „ще смаже авторитета на КС“. “Сигурен съм, че не може да се справи в КС безпристрастно заради бекграунда си“, каза той.
От „Възраждане“ на няколко пъти припомниха думи на лидера на „Да, България“ Христо Иванов за Атанасова, в която я нарича „калинка на ГЕРБ“. Той каза, че фокусът върху него е заслужен и направи пространно изказване, в което обясни, че „попълването на КС е различно от попълването на регулаторите и особено от органите на съдебната власт“ и да увери обществеността, че подходът при назначенията в другите органи ще е друг.
//news.lex.bg
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай