Глобалната икономика се движи към нов „суперцикъл“, като изкуственият интелект и декарбонизацията са водещи фактори. Това заяви пред Си Ен би Си Питър Опенхаймър, ръководител на макроизследванията на Goldman Sachs в Европа.
„Ясно преминаваме към различен суперцикъл“, каза той.
Суперциклите обикновено се определят като продължителни периоди на икономическа експанзия, често придружени от нарастващ брутен вътрешен продукт, силно търсене на стоки, водещо до по-високи цени и високи нива на заетост.
Най-скорошният значителен суперцикъл, през които премина световната икономика, започна в началото на 80-те години на миналия век, отбеляза Опенхаймър.
Той се характеризираше с достигнат връх на лихвените проценти и инфлацията, преди да започне десетилетен период на спад на капиталовите разходи, инфлацията и лихвите, както и икономически политики като дерегулация и приватизация. Междувременно геополитическите рискове намаляха и глобализацията се засили, обясни той.
Но не всички от тези фактори сега ще имат същия ефект като преди, добави Опенхаймър.
„Малко вероятно е лихвените проценти да се понижават толкова агресивно през следващото десетилетие или повече. Виждаме известно отдръпване от глобализацията и, разбира се, виждаме повишено геополитическо напрежение“, коментира той.
Войната Русия-Украйна, напрежението между САЩ и Китай (до голяма степен свързано с търговията) и конфликтът Израел-Хамас, който поражда безпокойство в по-широкия Близък изток, са само някои геополитически теми, от които пазарите се тревожат през последните месеци и години.
Въпреки че настоящите икономически развития теоретично трябва да доведат до забавяне на темпа на финансовата възвръщаемост, има и сили, които биха могли да имат положително въздействие - а именно изкуственият интелект и декарбонизацията, посочи Опенхаймър.
Изкуственият интелект все още е в начален етап на развитието си, но тъй като се използва все повече като основа за нови продукти и услуги, това може да доведе до „положителен ефект“ за акциите, категоричен е той.
Горещата тема за изкуствения интелект и производителността, която често върви ръка за ръка с дебати и опасения относно замяната или промяната на човешките работни места, вероятно ще повлияе на икономиката.
Въпреки че ИИ и декарбонизацията са относително нови концепции, има исторически паралели, смята той.
Един от историческите периоди, които се открояват, е началото на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, които според него „не са толкова различни“ от настоящите развития. Повишената инфлация и лихвените проценти са може би по-структурни проблеми в сравнение със сега, но други фактори, включително нарастващо геополитическо напрежение, нарастващи данъци и засилено регулиране, изглеждат сходни.
По други начини текущите промени могат да се разглеждат като отразяващи промени дори по-назад в историята, обясни Опенхаймър.
„Поради този огромен двоен шок, който вероятно ще видим - положителен шок от технологичните иновации с много бързи темпове, заедно с преструктурирането на икономиките, за да се придвижат към декарбонизация, мисля, че това е период, който е по-близък до ситуацията от края на 19-ти век“, каза той.
Този исторически период е белязан от модернизацията и индустриализацията, подхранвани от инфраструктурата и технологичното развитие, заедно със значително повишаване на производителността,
Най-важното е, че тези исторически паралели могат да дадат уроци за бъдещето, посочи Опенхаймер.
„Поглеждайки назад във времето, циклите и структурните прекъсвания се повтарят, но никога по същия начин. И мисля, че трябва да се поучим от историята какви са изводите, които можем да разгледаме, за да се позиционираме най-добре за вида среда, в която се движим.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай